Мэтью Рейли - Турнирът

Мъжът беше с абсолютно гола глава, мускулест, с черната кожа на абисинец, облечен в бяла туника и с бронзов нашийник — превъзходен роб. Скулите му бяха покрити с татуировки и племенни белези.

Господин Аскам изобщо не се смути.

— Елизабет, това е Латиф, един от най-доверените евнуси на султана — каза той. — Освен местните езици знае латински, гръцки и малко английски. Султанът му нареди да ме придружава по време на разследването. Латиф, това е ученичката ми Елизабет.

Грамадният евнух ми се поклони, без да каже нито дума. Носеше украсен бронзов лък и бронзов колчан на гърба, както и две къси извити саби с позлатени ефеси на пояса си.

— Латиф — каза господин Аскам. — Бих искал да видя точното място, където е открито тялото на кардинала. После искам да огледам самия труп.

Когато тримата стигнахме до решетъчната аркада, отделяща Третия двор от Четвъртия, беше доста след полунощ.

Дворецът беше смълчан. Луната светеше. Многобройните маси от банкета отдавна бяха прибрани. Четирима стражи със сурови лица, въоръжени с ятагани и копия, пазеха портата, водеща към басейна в Четвъртия двор, но по заповед на Латиф се дръпнаха и ни направиха път.

Щом се озовахме на стълбите, си спомних ужасната гледка с трупа на кардинал Фарнезе, лежащ с лице нагоре и с разперени ръце и крака в малкия правоъгълен басейн.

Тръгнахме надолу.

В басейна нямаше труп.

Няколко малки петънца кръв по десния край на басейна бяха единствената следа, че тук се е случило нещо ужасно. Нямаше да останат дълго — точно в момента една робиня бе клекнала и ги почистваше.

— В този басейн ли беше? — попита господин Аскам.

— Да. Лежеше по гръб с разперени ръце, също като Христос. Очите му бяха отворени, а кожата около челюстта бе… одрана…

Поведох учителя си към ръба на басейна.

— Лежеше така, с крака, насочени към Третия двор.

Господин Аскам огледа мълчаливо сцената. После се обърна към мен.

— Бес, имаше ли много кръв? По камъните около басейна? Или може би по ръба?

Замислих се.

— Не. Само онези петънца, които почиства слугинята.

— Ами водата в басейна? Бистра ли беше, или бе почервеняла от кръвта на убития?

— Бистра беше — казах аз. Въпреки многото рани бях успяла да различа съвсем ясно тялото на кардинала под повърхността.

— Ясно. — Господин Аскам се обърна към Латиф. — Кой нареди тялото да бъде отнесено?

— Негово Величество султанът — отсечено отвърна евнухът. — Не искаше някой от гостите да го види.

— А кой го е отнесъл?

Латиф размени няколко думи на турски с робинята, която търкаше ръба на басейна.

— Капитан Фаад, началникът на дворцовата стража, е махнал трупа.

— Къде е тялото? Искам да го видя.

— Защо? — намръщено попита Латиф. — Човекът е мъртъв. Нищо не може да ви каже.

— Ще видим.

Латиф сви рамене, размени още няколко бързи думи с момичето, после каза:

— Тялото е отнесено в основната тъмница на султана.

Господин Аскам кимна.

— Заведи ни там. Трябва да огледам трупа.

Откакто се помня, най-страшната постройка в цял Лондон е Тауър.

Тя се издига като някакъв мрачен бегемот в източния край на града, на мястото, където Темза излиза от стените и продължава към морето. Когато минава покрай кулата по вода, човек може да чуе стоновете и крясъците на измъчваните вътре предатели. Няколко дни по-късно главите им се озоваваха на Лондон Бридж. Като малка се молех на Бог никога да не ми се случва да стъпвам в Тауър.

Но ако съдех по прочетените разкази за английски войници, заловени по време на кръстоносните походи в Светите земи, тъмниците на мюсюлманите били още по-ужасен ад.

Приличаха на излезли от някаква мрачна легенда. Англичаните, пленени през различните свещени войни в Йерусалим, се бяха върнали с истории за ужасяващо варварство. Обезглавявания, жигосване, отрязани езици и ръце. И всичко това, преди да се споменат мюсюлманските инструменти за изтезание — клетки с шипове, менгемета за врата, казани с вряла вода, в които нещастниците били пускани голи.

Любопитното е, че през вековете след злополучните кръстоносни походи всички тези инструменти на мъчението бяха намерили приложение в тъмниците на Европа. Европа бе придобила много познания от мюсюлманите — в областта на астрономията, математиката, трудовете на древните гърци, шахмата, но също и много методи за унищожаване на човешкото тяло — бавно и ужасно мъчително.

Такива мисли прелитаха в главата ми, докато се спусках по дългото каменно стълбище под Кулата на справедливостта към тъмницата на султана.