Мэтью Рейли - Турнирът

След като минахме няколко тунела, стигнахме до стражеви пост. Латиф проведе кратък разговор с някакъв страж със суров поглед и ужасен белег на дясната буза. Стражът ни пусна и влязохме в широка каменна зала, осветена от факли, в която имаше килии с решетки.

Желязна клетка висеше над яма с горящи въглени; окови висяха на опръскана с кръв стена; сухо сено покриваше пода. Миришеше на урина, кръв и изпражнения. Откъм килиите се чуваха глухи стонове, но стражите отдавна бяха станали глухи за тях.

На широка каменна маса в центъра на тъмницата лежеше тялото на кардинал Фарнезе. Предположих, че масата обикновено се използва за обезглавяване или може би за отрязване на ръцете на крадците.

Трупът лежеше гол и по гръб. Огромното шкембе на кардинала се издигаше над гениталиите му. Кожата беше бледа и сивкава, пробита на десетки места от удари с нож. Оголените кости на челюстите и зъбите гледаха нагоре към каменния таван.

Учителят ми обиколи масата, като се взираше с любопитство в тялото, без ни най-малко да показва някакво притеснение. Погледна ме и попита:

— Добре ли си?

Кимнах, макар че бях ужасена до дъното на душата си.

Господин Аскам докосна една от раните, сякаш искаше да се увери, че е истинска. После небрежно хвана едната ръка на мъртвия кардинал и огледа двете й страни с толкова внимание и ентусиазъм, с колкото някоя жена ще огледа набита ябълка на пазара. Остави ръката да падне с глухо тупване върху камъка и погледна другата. И двете бяха подпухнали и бледи, мокри и сиви, напълно безинтересни — доколкото можех да преценя.

След това учителят ми застана при обезобразената глава на трупа.

Наведе се над оголената челюст на кардинала и се вгледа внимателно в нея. Не можех да проумея как е в състояние да се доближи до нещо толкова отвратително и да запази спокойствие. Почти очаквах трупът рязко да се надигне и да го захапе.

Господин Аскам погледна към одраната уста на кардинала — и изсумтя, когато откри нещо.

— Какво има? — попитах аз.

— По венците на кардинала има обрив, при тип доста силен. Езикът също е силно подут.

И за мое най-голямо отвращение и ужас господин Аскам бръкна с показалец в противната уста на мъртвеца и заръчка вътре.

— Интересно — спокойно отбеляза той. — Цялата долна повърхност на езика е покрита с черен налеп. Изглежда, че нашият кардинал редовно се е отдавал на удоволствията на опиума.

После учителят ми направи нещо още по-странно — рязко и силно натисна гърдите на трупа, като в същото време се взираше внимателно в устата на мъртвия кардинал.

— Какво пра…? — започнах аз.

Той вдигна пръст и натисна гърдите още няколко пъти. Накрая спря и каза замислено:

— Няма вода.

— Какво искате да кажете?

— Няма вода в дробовете — обясни господин Аскам. — Което означава, че не е дишал, когато са го хвърлили в басейна. Вече е бил мъртъв.

Учителят ми сви устни. После отсече:

— Хайде, Бес, приключихме тук. Беше полезно да видим тялото толкова скоро след времето на смъртта, но тази нощ няма да научим нищо повече. Да се върнем в стаите си и да се опитаме да поспим. Утрешният ден се очертава доста натоварен.

Върнахме се в покоите си. Учителят ми ми пожела лека нощ и се оттегли в стаята си. Спусна тежката завеса, служеща за врата, но въпреки това известно време виждах светлината на свещта и чувах скърцането на перото — господин Аскам записваше мислите си, докато все още са пресни в ума му.

Аз самата бях изтощена и в същото време възбудена от развилите се тази вечер събития. Влязох в стаята и забързах към леглото на Елси, за да я събудя и да й разкажа за ужасните неща, които бях видяла.

Леглото й още беше празно. Бях забравила за късната сбирка у принца, на която беше отишла тайно.

Не се замислих много-много за Елси. Умората внезапно надделя. Свих се в леглото си и заспах моментално.

Събуди ме изключително развълнуваната Елси, която ме разтърсваше.

— Беси, Беси, няма да повярваш какви чудеса видях!

Надигнах се. Не знаех колко дълго съм спала. Навън още бе тъмно, но ако се съдеше по меката светлина на хоризонта, беше по-близо до зазоряване, отколкото до полунощ. Елси беше отсъствала доста дълго.

— Какво? Къде? — прошепнах аз.

— На партито в покоите на принца, разбира се — отвърна тя. — Ох, Беси! Това място е направо вълшебно! Султани, принцове, художници, шампиони по шах, борци, фойерверки, а сега и скандално убийство. След като се измъкнах, отидох право в харема и казах на стражите паролата — че съм привилегирована приятелка на принца — и те ме заведоха до покоите му. Боже мой… — драматично въздъхна тя. — Не можеш да си представиш какво видях там. „Дионисиево“ дори не започва да го описва. Покоите на принца са направо разкошни — просторна зала с меки кушетки и уютни сепарета отстрани. И цялото място е забулено в ароматен пушек от тамян и от лулите с ганджа. Отнякъде се чуваха звуците на лира. Лампи със зехтин хвърляха мека златиста светлина, която едва показваше какво се случва.