Мэтью Рейли - Турнирът

— Какво можех да отговоря? — каза учителят ми на господин Джайлс. — Не съм дошъл да се меся в дворцовите интриги или да разследвам убийства. Всъщност намирам случая с Къмбърланд, поради който явно съм се прочул, за изключително неприятен. Освен това трябва да наглеждам младата Бес. Довеждането й във Византион само по себе си беше дръзко начинание. Не очаквах към него да се добави нещо такова . Но той е султанът. Какъв избор имах? Затова просто казах: „Ваше Величество, ще направя всичко по силите си да открия убиеца“.

Малко след това господин Аскам и господин Джайлс се оттеглиха, така че аз също си легнах.

Но не можех да заспя. Безброй картини се въртяха в ума ми — тлъстото голо тяло на кардинала под леките вълнички на басейна, гротескното, наполовина одрано лице, експлодиращите фойерверки, тичащите стражи, затръшващата се порта.

До мен леглото на Елси оставаше крещящо празно.

Гледах го с известна завист. Завиждах на способността на Елси да мисли само за себе си в моменти като този. Самата аз неволно се поставях на мястото на другите. Представях си несъмнено ужасните последни мигове на жертвата. Представях си яростта на султана. Помислих си за учителя си и за тежката нова задача — поръчение, наложено лично от владетел, често превръща и най-издръжливия джентълмен в разтреперана развалина. Баща ми беше екзекутирал хора, които не бяха оправдали надеждите му по много по-маловажни въпроси. И накрая се замислих за отношението на господин Аскам към мен във всичко това — той продължаваше да се безпокои за мен. Може би за Елси беше по-добре да живее живота си по начина, по който го правеше.

Естествено, учителят ми също не можеше да заспи. Някъде след полунощ го чух да излиза във вестибюла. Крачеше напред-назад и мислеше. После явно стигна до някакво решение, защото влезе пак в стаята си и след няколко мига излезе, обут и с дългото си кожено палто. Смяташе да излезе навън. Промъкнах се между завесите.

— Сър, къде отивате в този час?

— Бес? — Той ме изгледа подозрително и се сети. — Чула си разговора ми с господин Джайлс, нали? За убийството на кардинала и малоумното момче в тъмницата?

Кимнах.

— Значи знаеш каква задача са ми поставили.

Отново кимнах.

Господин Аскам въздъхна.

— Не мога да мигна. Твърде много мисли се блъскат в главата ми. Султанът ми даде пълна свобода на движение и действие в рамките на двореца, така че реших да сляза долу и да огледам тялото на убития кардинал.

— Може ли да дойда с вас? — попитах аз. — Аз също не мога да заспя.

Господин Аскам изведнъж се вгледа много внимателно в мен.

— Чакай малко. Това те измъчваше преди, когато искаше да говориш с мен, нали? Но бяхме прекъснати от пристигането на султана. Знаеш ли нещо по въпроса, Бес?

— Видях тялото на кардинала. Беше ужасно! Лежеше на дъното на плиткия басейн…

— Чакай, чакай, чакай. Видяла си тялото така, както го е оставил убиецът ли?

— Да, сър, видях го. Но не исках да…

Господин Аскам вдигна ръка, докато обмисляше чутото.

— Не се извинявай, не си направила нищо лошо. Всъщност можеш да бъдеш полезна. Можеш ли да ми покажеш къде го видя?

— Разбира се.

Учителят ми се намръщи замислено. Явно преценяваше възможностите — помощта, която можех да му окажа против опасностите да изложи млада английска принцеса на нови ужасни гледки.

— Имаш по-голямо самообладание и по-остър ум от мнозина възрастни, които познавам, Бес. Но тук вилнее злодей и баща ти ще ми вземе главата, ако с теб се случи нещо. Макар че… — По лицето му пробяга странно изражение. — Макар че това всъщност би могло да е добре за теб. Какъв по-добър урок за потенциална бъдеща кралица от това да надникне през прозорец в душите на хората?

Той приклекна пред мен, така че лицата ни се озоваха едно срещу друго.

— Можеш ли да ми обещаеш три неща, Бес? Можеш ли да ми обещаеш, че ще останеш плътно до мен до края на всичко това?

— Обещавам.

— Можеш ли да ми обещаеш, че ще изпълняваш точно онова, което ти казвам?

— Обещавам — пламенно отвърнах аз. — А третото?

— Можеш ли да ми обещаеш, че никога няма да кажеш на госпожа Понсонби за участието ти в този случай?

На лицето ми цъфна широка усмивка. Кимнах енергично.

— Абсолютно обещавам.

— Отлично — рече той. — Хайде тогава, сложи си наметалото и не се отделяй от мен.

Излязохме в коридора.

Там имаше въоръжен мъж и аз се заковах на място.