Мэтью Рейли - Турнирът

Аплодисментите на тълпата бяха оглушителни.

Когато овациите достигнаха кулминацията си, някой ме задърпа за ръкава. Беше Елси. Новата й приятелка, Зубайда, стоеше до нея.

— Беси! — възбудено възкликна Елси. — Ела! Зубайда казва, че след малко ще има фойерверки над Четвъртия двор! Да се измъкнем и да си намерим хубаво място за наблюдение.

Учителят ми я чу, обърна се и в отговор на умоляващия ми поглед каза:

— Ох, върви.

Забързахме към последния двор. Втурнахме се към аркадата, измъкнахме през една от богато украсените й порти и пред нас се ширна Четвъртият двор — няколко стъпала водеха надолу към просторна поляна с изглед към Босфора. В подножието на стълбите имаше поразителен продълговат басейн, а вдясно от него се издигаше самотна бяла постройка (по-късно щях да разбера, че в нея се намирало католическото посолство).

Изведнъж се чу пронизителен писък и първият фойерверк полетя в небето, изстрелян от някакво скрито място над аркадата. Ракетата се пръсна в ослепителна, подобна на звезда форма и чухме как тълпата в другия двор заохка и заахка възторжено. Това явно беше сигнал всички гости да минат в Четвъртия двор за огненото представление.

И точно в този момент видях нещо в плиткия басейн и дъхът ми секна…

Внезапно се разнесоха викове.

Последва ги суматоха зад нас. Отряд дворцови стражи се втурна към портата. Други се затичаха към нашето място на стълбите с викове: „Назад! Назад!“, след което ни избутаха обратно в Третия двор и затръшнаха решетъчната врата зад гърбовете ни.

Очите ми обаче бяха зърнали ужасната картина, която стражите не искаха никой да вижда.

На гаснещата светлина на първия фойерверк бях видяла ужасния труп на мъж — невероятно дебел, гол, целия в прободни рани, лежащ неподвижно под повърхността на плиткия басейн в началото на стълбището.

Дори за този кратък момент познах кой е.

С широкото си лице, надиплените гуши, характерната черна коса със сребърни кичури над ушите и грамадното шкембе, трупът можеше да бъде единствено на гостуващия кардинал от Рим — не друг, а братът на папата, кардинал Фарнезе.

И дори под леките вълнички в басейна бях видяла, че долната половина на лицето на Фарнезе е чудовищно обезобразена. Кожата беше одрана и се виждаше плътта под бузите, бялата извивка на челюстта и всичките му зъби.

С Елси и Зубайда се върнахме в Третия двор, умълчани и потресени.

— Връщате се? — отбеляза господин Аскам. — Толкова бързо?

Опитах се да отговоря, но открих, че не мога да произнеса нито дума. Бях ужасена. Не толкова от вида на мъртвото тяло — бях гледала обесвания и обезглавявания неведнъж в Англия — а от жестокия начин, по който беше изложено то.

Отвратителната картина на потопения с разперени ръце и крака труп на кардинала, както и гротескното одиране на долната половина на лицето му, се беше запечатала в съзнанието ми. Ясно беше, че убиецът е искал гостите на султана да видят ужасната му работа, но дворцовите стражи бяха действали бързо и като че ли единствено Елси, Зубайда и аз бяхме станали свидетели на гадната гледка.

Накрая успях да проговоря.

— Сър… аз… тоест ние… видяхме…

Силен трясък ме накара да подскоча уплашено. От други места около двора бяха изстреляли още фойерверки, които озариха небето и направиха по-нататъшния разговор невъзможен. Гостите ръкопляскаха възторжено.

Докато ракетите експлодираха и тълпата надаваше радостни възгласи, погледнах към подиума на султана и видях как някакъв страж се качва там и прошепва нещо в ухото на великия везир, който — след като го изгледа стреснато — зашепна в ухото на владетеля.