Мэтью Рейли - Турнирът

— Ох, боже мой, колко си примерна само — незабавно и малко гадно отвърна Елси. — Винаги ли правиш само онова, което одобрява учителят ти? Започваш да приличаш на Примроуз Понсонби. А аз си мислех, че си достатъчно голяма да разбираш…

— Достатъчно голяма съм…

— Ще видим. По-късно, когато учителят ти заспи, смятам да се измъкна и да ида на партито. Ще видим дали си достатъчно храбра да дойдеш с мен.

Поколебах се. Чувствах се несигурно и неудобно.

— Сбирката ще се състои в личните покои на принца в харема — каза Зубайда. — Кажете на стражите на входа, че сте привилегировани приятели на принца и ще ви пуснат.

В същия миг засвириха тръби и Зубайда побърза да се отдалечи. Официалната церемония започваше.

Официалната церемония по откриването на Шампионата по шах на Негово Величество султана започна с реч на самия султан, първо на турски, а после и на гръцки. В нея той поздрави с добре дошли шампионите в царството си и им пожела добро представяне в турнира.

След това султанът седна на трона си, а великият везир стана и обяви на висок глас:

— Дами и господа! За мен е удоволствие и чест да ви представя… играчите!

Шестнайсетте участници бяха представени един по един и се качиха на подиума.

Сред тях бе талантливият испански монах брат Раул от Севиля, когото бях видяла по-рано и който играеше от името на Папската държава. Носеха се слухове, че от шест години не е губил нито една партия.

Там беше и другият испанец, представляващ крал Карл — Пабло Монтоя Кастилски. Беше племенник на прочутия шахматист Луис Разирес де Лусена и се говореше, че е прочел повече от десет пъти книгата на чичо си Repeticion de Amores y Arte de Ajedrez con ci luegos de Partido.

Максимилиан от Виена представляваше ерцхерцога на Австрия и Хабсбургите, а един млад мъж, Вилхелм от Кьонигсберг, се качи на подиума от името на новото протестантско херцогство Прусия.

Разбира се, сред тях беше и нашият човек, господин Гилбърт Джайлс, когото садразамът много дипломатично представи като представител на „християнското кралство Англия“. Бяха представени още неколцина западни играчи и присъстващите ръкопляскаха любезно.

После дойде ред на източните играчи.

Грубоват влашки тип на име Драган от Брашов — същият онзи Драган, за когото бе споменал ханджията във Влашко.

Един ориенталец — Лао от земите на Китай в края на Копринения път.

Шампионът на Московия — мрачен тип с покрито с дълбоки бръчки лице и навъсена физиономия. Докато се качваше на подиума, малкият принц Иван му ръкопляскаше шумно и енергично.

Красив индийски принц от Моголската империя, казваше се Назирудин Акбар. Имаше тъмнокафява кожа и стройна фигура и се говореше, че играел шах от съвсем невръстен.

После дойде ред на един стар и съсухрен библиотекар от Дома на мъдростта в Багдад — Талиб. Той бе най-старият участник в турнира, но и най-уважаваният. От дълги години бе алият , титла, давана на най-добрите играчи, които могат да предвидят десет хода напред във всяка игра.

И накрая на подиума се качиха местните мюсюлмански герои — двама.

Първият беше шампионът на двореца, красивият младеж от царско потекло Заман. Той бе братовчед на султана и неотдавна бил удостоен с титлата алият , като станал най-младият й носител.

Вторият бе Ибрахим от Константинопол и когато обявиха името му, кухненските работници, които гледаха церемонията от разстояние, нададоха рев. Ибрахим беше шампионът на народа, победител в турнира, проведен в столицата предишната година. Той бе горе-долу на годините на сънародника си Заман, може би на около двайсет и пет, но с това приликата между двамата свършваше. Докато Заман беше енергичен, добре облечен и царствен, Ибрахим бе сакат, мръсен и прегърбен — обикновен човек от простолюдието. Нямаше официален ранг на играч.

Когато представянето завърши, шестнайсетте мъже останаха на подиума с лице към тълпата и приемаха аплодисментите — мъже от всички краища на цивилизования свят, представящи своите владетели, своята вяра и своите страни.

Садразамът успя да надвика глъчката.

— Утре сутринта ще се тегли жребий, с който ще се определят първите срещи! Всяка среща ще се състои от седем партии, като победителят ще бъде онзи, крито спечели пръв четири от седемте. Всички срещи ще се проведат в Ая София със забележителните шахматни комплекти, изработени от прочутия Микеланджело Буонароти. Победителят в турнира ще отнесе в родината си един от тези комплекти като трофей за своя владетел. Играйте добре, господа, защото гордостта на народите ви зависи от вас! Дами и господа, поздравете шампионите и нека най-добрият да победи!