Мэтью Рейли - Турнирът

— Така ли?

— Първо, не искаше да оглеждаме спалнята на Фарнезе — каза учителят ми.

— Може би не е искал протестанти като нас да виждат разкоша, в който е свикнал да прекарва нощите си — предположих аз.

— Не, има нещо, което не желае да знаем . И искам да разбера какво е то.

Спрях и прошепнах:

— Нали не смятате, че кардинал Кардоза е замесен в смъртта на гостуващия кардинал?

Учителят ми също спря и прехапа замислено устна.

— Дори да е замесен, той е изключително пресметлив и хладнокръвен, за да застане пред нас и да ни лъже в лицата. Чудя се дали няма свои собствени подозрения относно това кой може да е убил Фарнезе. Така или иначе, отново сме в изходна позиция. Все още сме изправени пред първоначалния въпрос — защо някой ще иска да убива гостуващия кардинал и да маскира престъплението? Трябва да открием някой, който познава отблизо кардинал Фарнезе и спътниците от Рим. Мисля, че зная към кого можем да се обърнем. Хайде, турнирът ще започне всеки момент. Ще го открием там.

Срещите щяха да се проведат в най-голямата зала на света — в централния кораб на „Света София“. Огромната джамия се издигаше непосредствено до външните стени на двореца и бе единственото място в града, способно да побере тълпите, които се очакваше да се съберат за турнира.

Оказа се, че и тя не е достатъчно голяма.

Огромна тълпа от най-малко десет хиляди души се беше събрала около входовете на гигантската сграда. Хората се блъскаха и викаха, всички се опитваха да се набутат вътре, за да гледат тегленето на жребия и първата среща.

Тъй като придружавахме участник, бяхме пуснати да влезем през задния вход, използван от султана. Когато пристигнахме, там вече се беше наредила къса опашка привилегировани гости като нас. Зърнахме Микеланджело да си бъбри с някои от чакащите.

Учителят ми го приближи и каза:

— Микеле, може ли да поговорим насаме, ако обичаш?

Микеланджело се извини на събеседниците си и се дръпна с учителя ми и мен настрани.

— Какво има, Роджър?

— Знаеш за снощния инцидент, нали?

— Знам само, че султанът лично дойде в покоите ми да ме попита за твоите способности да решаваш загадки — рече Микеланджело. — Казах, че не познавам по-добър от теб в тази област.

— Това ли е всичко, което знаеш?

— Носят се слухове. Говори се, че кардинал Фарнезе станал жертва на злодея, който тероризира града. И никой не го е виждал тази сутрин. Вярно ли е? Фарнезе наистина ли е мъртъв?

— Да, мъртъв е, но не, не е жертва на злодея. А на някакъв заговор. И сега, благодарение на препоръките ти, султанът поиска да разследвам случая.

— Съжалявам, Роджър — рече Микеланджело. — Макар че в своя защита трябва да кажа, че султанът май много добре знаеше за талантите ти, преди да ме разпита за тях.

— Разкажи ми за кардинал Фарнезе — каза господин Аскам. — Знам за крайните му възгледи относно мюсюлманската вяра. Беше ли белязан човек в Рим?

— Ни най-малко. Всъщност го харесваха повече , отколкото брат му, папата. Фарнезе беше известен с това, че избягва заговори и интриги. Бих останал силно изненадан, ако някой е дошъл чак от Рим, за да го убие тук.

— Бил е пристрастен към опиума.

— Съвсем не е единственият, Роджър — каза Микеланджело. — Все пак те са свещеници, а не ангели. Опиумът е най-малката забежка на добрия кардинал.

— Най-малката забежка ли? — Учителят ми се намръщи. — Да не искаш да кажеш, че Фарнезе е бил… содомит?

Микеланджело кимна отсечено.

— Мъже или момчета?

— И двете.

— И в Константинопол ли?

Микеланджело кимна отново.

Господин Аскам се замисли за момент.

— И още един въпрос. Ами кардинал Кардоза? Може ли да е имал причина да премахне кардинал Фарнезе?

— Едва ли — каза Микеланджело. — Кардоза и Фарнезе бяха приятели от момчета и Кардоза дължи издигането си в църковната йерархия почти изцяло на влиянието на Фарнезе. Двамата бяха като братя във всяко отношение, освен по име. Който и да го е направил, със сигурност не е бил Кардоза.

— Благодаря, Микеле. Това беше всичко, което исках да знам. Сега разполагам с по-широк контекст за разследването си.

— Успех, Роджър. И внимавай. Не позволявай любопитството ти да те убие.

Върнахме се на местата си на опашката и скоро влязохме в огромната катедрала-джамия.

„Света София“ беше прекрасна отвън, но интериорът й добавяше съвсем нови нива на великолепие и чудо.

Централният неф се извисяваше нагоре, огромният купол стъпваше върху серия от малки полукръгли куполи. Някога по тях е имало сложни мозайки, изобразяващи християнски светци, но те били грубо унищожени от неверниците мюсюлмани. Бяха се запазили само няколко, сред които централната картина, невероятна мозайка на Богородица и Младенеца, тъй като мюсюлманите почитат Дева Мария и Христос. Те просто не приемат, че Христос е Божий син.