Мэтью Рейли - Турнирът

Изкачихме стълбата и влязохме в покоите на кардинала.

Озовахме се в спираща дъха стая. В нея имаше огромно легло, покрито с великолепни завивки от син сатен. Бели тънки завеси се полюшваха на идващия откъм морето бриз и скриваха прозорците по същия начин, по който воалът скрива лицето на невястата. Личеше си, че кардинал Кардоза обикновено прекарва нощите в изключителен разкош. Учителят ми огледа помещението и дори другите да не бяха усетили неодобрението му, аз го долавях. Спалнята беше прекалено добре обзаведена, прекалено разкошна за практичния му ум.

До леглото имаше кожен пътен сандък. Върху капака му имаше малко златно разпятие.

— Това куфарът на кардинал Фарнезе ли е? — поинтересува се учителят ми.

— Да.

Под погледа на кардинал Кардоза господин Аскам отвори капака. В куфара се намираха вещите на убития кардинал — пътни дрехи, няколко книги, чанта и мухобойка като онази на кардинал Кардоза, с разноцветни конски косми; тази обаче беше по-малка и с по-малко ресни.

Учителят ми вдигна двете книги — Библията и „Божествена комедия“ на Данте. Огледа стаята.

— Всичко изглежда съвсем наред…

— Както би трябвало да се очаква — троснато отвърна кардиналът. — Което прави идването ви в спалнята на покойния напълно ненужно, сър.

— Тъкмо обратното, беше абсолютно необходимо. Всъщност огледът много ми помогна — каза учителят ми.

— И защо?

— Защото виждаме, че гостуващият кардинал не е бил изненадан от някакъв убиец, когато се е върнал тук. Няма следи от сблъсък или борба. Дори някой да е издебнал кардинала, по никакъв начин не е разместил нищо тук.

Кардинал Кардоза отново огледа стаята и най-сетне разбра заключението на учителя ми.

— О…

— Видях всичко, което исках да видя — заяви господин Аскам.

Всички се върнахме в атриума долу и господин Аскам внезапно спря.

— Храната му — каза той, като се оглеждаше.

— Моля?

— Храната на кардинал Фарнезе. Онази, която е била донесена тук. Била ли е докосвана? Някой ял ли е от нея? — Учителят ми се оглеждаше, сякаш вечерята можеше да е още в атриума, но тя явно отдавна бе изнесена.

Кардинал Кардоза сви рамене.

— Ами да. Доколкото си спомням, от храната беше ядено, но другият поднос бе недокоснат. Явно е започнал да вечеря, след като не се върнах навреме.

— Което означава, че се е върнал тук, преди да изчезне — каза учителят ми.

И най-небрежно се обърна към кардинал Кардоза.

— Ваша Милост, знаехте ли за навика на кардинал Фарнезе да пуши опиум?

Лицето на кардинала моментално стана ледено.

— Моля?

— Знаехте ли, че кардинал Фарнезе много често е посягал към лулата с опиум? — невинно попита господин Аскам.

Останах с ясното впечатление, че учителят ми не харесва Кардоза — надутото му поведение, показната демонстрация на богатство — и се запитах дали не се опитва да провокира кардинала по някакъв начин с подобен въпрос.

— Не. Нямах представа. — Очите на кардинала се присвиха. — Трябва да кажа, че съм донякъде изненадан, че знаете за този навик на приятеля ми, като се има предвид, че сте се запознали с него едва след смъртта му.

— Мъртвите понякога разказват истории — отвърна господин Аскам.

— Общуването с мъртвите е грях против Бог, господин Аскам. Да не би да сте участвали в някакво магьосничество?

— Не съм. Нито съм общувал с мъртвия кардинал — каза учителят ми. — Просто погледнах под езика му. Много ли са кардиналите в Рим, които се отдават на подобни екзотични удоволствия?

Кардинал Кардоза видимо се скова.

— Дори духовниците са хора, господин Аскам. А хората понякога са податливи на слабости и изкушения. Според моя опит пристрастеността към опиума не е най-лошият човешки порок.

— Напълно съм съгласен. — Господин Аскам хвърли поглед към Латиф и кимна, за да покаже, че е приключил тук. После отново се обърна към кардинала. — Благодаря за отделеното време, Ваша Милост.

— Няма защо. Бог да ви поживи и да ви даде мъдрост в разследването.

Излязохме.

Господин Аскам закрачи бързо през поляната пред католическото посолство обратно към Третия двор. Движеше се с такава скорост, че двамата с Латиф трябваше да подтичваме, за да не изостанем.

— Господи, спаси ме от кардинали и религия — промърмори той. — „Дори духовниците са хора“. Дрън-дрън. Ако духовниците наистина носеха Светия Дух в себе си, нямаше да посягат към опиати или да се отдават на други плътски грехове. Кардиналът знае нещо и не ни казва.