Мэтью Рейли - Турнирът

— Добре ли сте, госпожо Понсонби? — попитах аз.

— Изведнъж ми стана… много зле — рече тя. Пребледняваше пред очите ми. — Ако ме извините за момент…

И тя забърза нагоре по стълбите към стаите ни, следвана по петите от загрижения си съпруг. Господин Аскам рязко вирна брадичка, давайки ми знак да ги последвам, така че аз също се втурнах нагоре. Заварих я на колене, превита над нощното гърне. Напъваше се ужасно, а съпругът й стоеше безпомощно до нея.

— Трябва да е… крушовицата… — изстена тя. — Развален сайдер…

Колкото и да не можех да я понасям, в крайна сметка аз бях онази, която й помагаше и държеше косата й настрани от лицето й, докато тя избълваше съдържанието на стомаха си. После двамата с господин Понсонби й помогнахме да си облече нощницата и я сложихме да си легне. Тя заспа минути по-късно, а безполезният й, но любящ съпруг попиваше потта от челото й с кърпичка.

Върнах се долу при господин Аскам, доволна, че нямам придружители. Играта продължаваше. Огледах се и видях, че Елси е изчезнала отново.

Свободна като никога от моралните ми блюстители, реших да тръгна да търся приятелката си. Знаех, че не е горе в стаите ни, така че проверих пътя пред хана. Нямаше я. Отидох при нужника в задния двор, но и там я нямаше.

На връщане към хана чух някакъв шум зад ъгъла на сградата.

Беше особено сумтене, последвано от странно женско пъшкане.

Надникнах зад ъгъла…

… и запуших устата си с длан.

Там, точно зад ъгъла, в тясната алея между хана и съседната къща, беше Елси в компанията на двама младежи.

Елси стоеше наведена над една бъчва с вдигната до кръста пола, докато един от младежите, кльощаво момче на около седемнайсет, стоеше зад нея със смъкнати около глезените бричове и набиваше енергично мъжеството си в нея.

Виждах лицето на Елси. Явно се забавляваше и тихо изскимтяваше при всеки тласък. Младежът също пъшкаше всеки път, когато проникваше в нея.

Гледах абсолютно потресена, но в същото време и изпълнена с почуда и любопитство.

Разбира се, бях чувала за това. Другите момичета на годините на Елси говореха непрекъснато за акта на консумиране, съвкупяване или какво е да бъдеш „обладана“ от мъж, особено когато наближат възраст за омъжване. Когато разказваха на мен, се преструваха, че са врели и кипели в тези неща, но помежду си разговаряха с доста страх и трепет по темата. Това бе Великото неизвестно. И притежаването на опит в тази област се смяташе за особено важно, за да направят щастлив съпруга си. Елси беше активна участничка в подобни разговори.

Зяпах опулена как Елси изпитва нещо като екстаз, как се мята при всеки тласък на младежа, как писъците й стават по-бързи.

А после младежът явно също достигна някакъв връх, защото извика и тласна за последен път. После се дръпна от Елси. (Признавам, че се опитах да зърна мъжеството му — ако не друго, от чисто любопитство — но той вдигна бричовете си много бързо и не видях нищо.)

Тогава Елси кимна на втория младеж, който бързо смъкна своите бричове, застана зад нея и зае мястото на първия момък, като я прониза с възбудения си орган (този път го видях съвсем ясно — беше твърд и дълъг като палка, стърчеше сред гъсти черни косми и изобщо не беше малък и сбръчкан като пишлето на брат ми).

И се започна отново.

Този път тласъците бяха по-енергични, Елси пъшкаше по-силно, удоволствието й явно бе по-голямо. Не след дълго тя се освободи, обърна се и седна върху бъчвата с лице към него. Издърпа робата през главата си, захвърли я и остана абсолютно гола в нощта, както в деня, в който се е родила. Разкрачи широко крака, приканвайки младежа да влезе отново в нея — нещо, което той направи без никакво колебание.

Сега тласъците му станаха по-бързи и той беше сграбчил Елси през кръста, сякаш бе негова пленница. Между пъшкането я чух да мълви: „По-силно, по-силно…“.

Той започна да я помпа още по-енергично в отчаяното си желание да й достави удоволствие. Гърдите й се мятаха с всяко движение, очите й бяха затворени от наслада.

Изведнъж младежът извика, когато достигна своя връх. Елси изстена чувствено, цялото й тяло се отпусна и тя се излегна върху бъчвата.

Момъкът вдигна бричовете си и двамата младежи се отдалечиха забързано по алеята, като си шепнеха възбудено, явно доволни от случката.

Колкото до Елси, гледах я как въздъхва с огромно задоволство, след което взе робата си и я навлече небрежно. Побързах да се скрия, за да не ме види — ужасно шокирана, определено възбудена, но най-вече смаяна от постъпката на по-голямата ми приятелка.