Мэтью Рейли - Турнирът

Той се обърна към мен.

— Бес, може би не съм обяснил адекватно крайната цел на образованието ти. Смятам да те направя страховита . След като приключа с теб, се надявам, че ако се случи да се озовеш извън Англия само по фуста, ще можеш да живееш спокойно навсякъде в християнския свят.

Идеята за подобно образование определено ми хареса.

По обед на следващия ден господин Аскам започна новата ми програма по самозащита с въпрос.

— Добре, Бес, каква според теб е първата стратегия, която трябва да използваш в бой?

Вдигнах юмруци.

— Тази?

— Не. Грешка. Трябва да побегнеш. Ако няма кого да ударят, няма да те ударят.

Намръщих се.

— Това е страхливо! И не особено английско.

— Светът не е особено английски. Било в глупава кръчмарска свада или в морска битка, избегнатият сблъсък е най-доброто решение за всички.

— Но завчера вие не избегнахте сблъсъка.

— Завчера имах отговорност, от която не можех да избягам, и по-точно твоята безопасност. Трябваше да сложа край на онази конфронтация колкото се може по-бързо и после да изведа всички ни на безопасно място.

— А ако не мога да избягам?

— Тогава направи това. — Той вдигна дясната си ръка с вертикална длан и пръсти, насочени напред — и внезапно замахна към очите ми. Трепнах, когато пръстите му леко докоснаха лицето ми и два се опряха в клепачите ми.

Седящата наблизо госпожа Понсонби изсумтя с отвращение. Погледна съпруга си и той побърза да повтори звука.

Господин Аскам не им обърна внимание.

— Предвид възрастта ти, Бес, повечето нападатели ще са по-едри и по-силни от теб, така че ще трябва да използваш коварство вместо мускули. Изпъни пръстите си ето така и му бръкни в очите. Ослепи го. Очите на всеки човек са уязвими, дори на най-големите здравеняци. А дори здравеняците не могат да се бият слепешком. Погрижи се обаче пръстите ти да са свити, иначе ще ги нараниш при удара. А сега опитай.

Опитах и останах изненадана колко беше лесно да улуча учителя си в очите поне с един пръст или палец.

— И тъй — рече той, — какво ще направиш, след като бръкнеш в окото на противника?

— Ще го фрасна в гърлото. Както направихте ние.

— Не. Грешка. Бягаш.

— Пак ли?

— Избегнатият сблъсък е най-доброто решение за всички — повтори той, сякаш казваше някакво заклинание. — Опитваш се само да го неутрализираш за достатъчно време, та да можеш да се измъкнеш.

— А ако не е чак толкова неутрализиран?

Тогава господин Аскам ме научи да нанасям удар в гърлото, както беше направил той.

— Някои удрят в челюстта, но това е глупаво, защото да удряш кост е като да удряш стена. Ако го удариш в гърлото обаче, нападателят ти няма да може да диша, а щом не може да диша, няма да може да се бие. И тъй, какво ще направиш, след като си го фраснала в гърлото и си го задушила?

Ухилих се.

— Ще избягам.

Той се усмихна.

— Много бързо се учиш, принцесо.

След няколко дни напуснахме земите на Хабсбургите и навлязохме в източната половина на континента.

Пейзажът се промени бързо. Изчезнаха ръждиво-златистите есенни листа на Запада. Тук всичко бе по-тъмно. Планините бяха черни и страховити, дърветата тънки като скелети, пътищата тънеха в кал.

Езикът също се промени — в западната част на Европа общият език между чужденци беше латинският, но на изток бе категорично гръцкият. В продължение на повече от хиляда години от столицата си Константинопол императорите на Източната римска империя гледали на латинския с презрение и го смятали за груб език, който не е „свят“ като гръцкия. Това не се бе променило, когато императорите били сменени от мюсюлманските султани.

Докато приближавахме Черно море, минахме през страна, известна на някои като Румъния, а на други като Влашко. Мрачно място, населено от цигани и селяци с измъченото изражение на хора, намиращи се под непрекъснат гнет. Селата им едва ли заслужаваха да се наричат „села“. Румънското селище представлява просто няколко колиби от двете страни на кална пътека, минаваща за път.

— Знаеш ли, Бес — прошепна Елси една нощ, докато лежахме в закритата ни кола край един такъв път, — че преди сто години владетел на Влашко бил някакъв луд на име Влад Трети. Зверствата му били направо невъобразими. Любимият му начин за екзекуция било набиването на кол. Вкарвали кола през ануса на жертвата и той излизал през устата й, докато човекът все още бил жив, след което го оставяли да се свлича надолу и да умира бавно.