Мэтью Рейли - Турнирът

— Колко ужасно… — отвърнах аз.

— Според местните истории този Влад набивал на колове цели села. Управлението му било толкова жестоко, че започнали да се носят слухове, че пие кръвта на мъртвите вместо вино. Станал известен като Влад Цепеш, което означава „кол“. Явно е бил ревностен католик…

— Елси — строго каза господин Аскам и надникна в колата. — Престани да плашиш Бес с глупавите си лагерни измишльотини.

Въпреки това, докато минавахме през поредното селце на следващия ден, той яздеше малко по-близо до колата от обичайното.

Начумерени цигани наблюдаваха кервана ни. Понякога ни следваха от разстояние и извън пределите на селищата си. Веднъж група от тях ни следва в продължение на цели три дни и нощи. Господин Аскам постави допълнителен страж, който да пази колата, в която спях.

— Сър, вярно ли е, че циганите отвличат деца? — попитах го аз една от тези вечери. — Затова ли наредихте на още един гвардеец да ме пази?

Господин Аскам погледна към осветения от луната пейзаж. Назъбена линия борове се врязваше в небето и очертаваше долината.

— За съжаление, млада Бес, страшните приказки за циганите, които разказваме за лека нощ в Англия, наистина се основават донякъде на истината — каза той, без да сваля поглед от хълмовете.

В далечината зави вълк. Или поне аз си помислих, че е вълк. Съвсем спокойно би могло и да е човек.

— И какво точно правят циганите с децата, които отвличат нощем? — попитах аз. В историите у дома никога не ставаше ясно какво се случва с отвлечените деца.

Аскам ме погледна и каза сериозно:

— Това е нещо, с което не искам да натоварвам младия ти ум точно на този етап от развитието ти.

Завъртях очи.

— Нима може да е нещо по-лошо от набиването на кол?

— Може — отвърна той и не каза нищо повече по въпроса.

Господин Джайлс продължаваше да играе шах, когато можеше, но големите селища във Влашко бяха малко и съответно нямаше много противници. Когато една вечер му се случи да играе в някакъв малък хан, забелязах някакъв странен тип, който гледаше внимателно партията от дъното на помещението. Беше дребен човек с тъмна кожа като на персиец и дълъг като на плъх нос.

Сепнах се. Бях виждала този мъж и по-рано — в друг хан, преди два дни. Споменах това на господин Аскам.

— Много си наблюдателна, Бес. Въпросният джентълмен ни следва вече цяла седмица — спокойно отвърна учителят ми, без да се обръща към човека с лице на плъх. — Винаги се спотайва в ъгъла и следи много внимателно партиите на господин Джайлс. Не, Бес. Не се обръщай.

— Кой е той? — попитах аз шепнешком.

— Предполагам, че е агент на султана, изпратен да следи и да докладва за господин Джайлс. Може би да прецени способностите му преди пристигането му на турнира. И сигурно да види кой друг пътува с него. Сега се намираме в османски земи, Бес, така че не бих се изненадал, ако очите на султана ни наблюдават.

При друг подобен случай във Влашко отседнахме в един голям и много шумен хан.

Стаите ни бяха на горния етаж, а на долния имаше пивница, пълна с мръсни местни, които играеха карти, пушеха лули и пиеха силна и смърдяща местна бира. Естествено, госпожа Понсонби беше ужасена и си вееше енергично с ветрилото, сякаш се опитваше да прогони порока с него. На една маса в ъгъла двама мъже играеха на карти със залагания.

Трябва да спомена, че всеки път, когато играеше шах, господин Джайлс го правеше единствено заради самата игра. Понякога местните искаха да играят на пари, но той винаги отказваше. Беше готов да играе, но само за удоволствието.

Отначало си помислих, че това е странно, тъй като той имаше доста добра възможност да ги победи. Един ден го попитах защо.

— Когато човек пътува в чужбина, госпожице Бес, той на практика е гост в чужд дом — отвърна той. — А не е любезно да вземеш парите на домакина си. Да го биеш — да, но не и да играеш за пари. Никой не харесва някакъв чужденец да влезе в къщата му, да спечели и да си тръгне наперено със спечеленото с тежък труд сребро на стопанина. Ако го направиш, могат да те изгонят от града, да те изхвърлят или още по-лошо — да те хвърлят в безименен гроб, след като някой те е наръгал в гърба.

— Боже мой!

В онзи хан във Влашко обаче местният шампион по шах беше готов да играе единствено за пари.

И тъй като дъската беше негова, никой не можеше да играе срещу него, без да приеме облога. Господин Джайлс реши, че ще пропусне играта, но когато плъзна слух, че един от наскоро пристигналите гости пътува за Константинопол, за да участва в турнир по шах, местният шампион предизвика гръмко и дрезгаво господин Джайлс на двубой.