Мэтью Рейли - Турнирът

Казано накратко, в сравнение с Византион най-великият град на Англия, моят любим Лондон, приличаше на някакво влашко селце.

Величествени булеварди минаваха покрай оживени пазари и блестящи мраморни сгради. Акведукти с безброй арки пресичаха долини и донасяха вода на милионното население, баните, по които още имаше запазени римски стенописи, се отваряха към площади с фонтани. Минахме покрай няколко търговски пристанища по южната страна на полуострова — бяха пълни с кораби, които товареха и разтоварваха стоки.

Хората сновяха по калдъръмени улици, търгуваха, крещяха, разговаряха, пушеха. Деца си играеха в алеите; мъже вървяха в широки роби, явно невъоръжени. Повечето жени обаче носеха наметала, които покриваха напълно телата им, в това число и лицата. Те гледаха на света през плетени мрежи и вървяха със смирено сведени глави на няколко крачки зад съпрузите си.

Преди да влезем в града господин Аскам ни беше посъветвал двете с Елси да облечем подобни одежди шалове, които покриваха главите ни, и наметала, спускащи се чак до китките и глезените. Подчиних се, но не и преди да попитам защо е нужно това.

— Някои мюсюлмански духовници смятат, че разбулената жена може да смути слабините на мъжа и да го предизвика да извърши нещо нередно — отвърна той. — Затова настояват жените да се покриват на обществени места.

— Но това е абсурдно! Защо жената трябва да променя облеклото си, след като проблемът е в страстите на мъжа? Защо не призовават мъжете мюсюлмани да се владеят повече?

Господин Аскам тъжно сви рамене.

— Открил съм, че няма особен смисъл да разпитваш хората относно религиозните им порядки. Нещата, които се правят в името на религията, невинаги са религиозни. Често в основата им има по-първични причини.

Точно тогава завихме и излязохме на широк площад; пред нас се издигаше огромната куполна сграда, която бях видяла през омарата.

Тя властваше над всичко, подобно на крал на трона си — великата катедрала на Светата мъдрост. Известна на турците като „Ая София“, на латински като „Sancta Sophia“ и на европейците като „Света София“, тя бе шедьовърът на архитекта Исидор от Милет.

Изумителната сграда започваше от ниска, квадратна, подобна на крепост основа и се издигаше към небето в поредица куполи, поддържани от гигантски колони и подпори, докато не достигаше най-голямата полусфера, зашеметяващия основен купол, кацнал върху цялата постройка.

Този основен купол, обясни учителят ми с по-голям ентусиазъм от обичайния си, представлявал най-великото постижение на инженерната мисъл в целия свят, още повече че бил построен през шести век. Самият купол беше широк цели сто стъпки и покриваше изцяло огромния централен кораб на църквата, издигайки се на невероятните двеста стъпки над пода.

— До неотдавна никоя друга катедрала в християнския свят не е можела да се доближи до тази по размери и оригиналност на проектирането — каза господин Аскам. — Сякаш знанието, необходимо за построяването й, е било изгубено за цяло хилядолетие и е било преоткрито съвсем наскоро. Първоначално е била построена като християнска църква, но с падането на Константинопол през хиляда четиристотин петдесет и трета мюсюлманите я превърнали в джамия. Обърни внимание, че минарето е от съвременни тухли. — Той посочи стройната кула от червени тухли, разположена до основната постройка. — И тъй като е с християнски произход, въпреки колосалните й размери и майсторската й изработка мнозина мюсюлмани от града изпитват безразличие към „Света София“ и отказват да се молят в нея.

Аз определено не изпитвах безразличие. Зяпах нагоре в абсолютна почуда, смирена от нейната дълга история, великолепие и огромни размери.

Продължихме нататък, като заобиколихме „Света София“ и се насочихме към двореца на султана, разположен на самия връх на полуострова.

Имах чувството, че навлизам в някакъв приказен екзотичен свят. Англия с нейното сиво небе, кални улици, враждуващи херцози и спорове около наследяването на престола изглеждаше абсолютно дива и назадничава страна в сравнение с това.

След като видях Константинопол, вече разбирах защо моят учител така бе настоявал да ме доведе тук.

Подминахме „Света София“ и стигнахме до двореца на султана.

Кацнал на високия полуостров, гледащ към Мраморно море на юг и Босфора на изток, дворецът заемаше най-стратегическата и доминираща позиция в града и имаше свои собствени защитни стени, от които се издигаше поразителна кула.