Мэтью Рейли - Турнирът

— Господин Гилбърт Джайлс! Представител на крал Хенри Осми, крал на Англия, Ирландия и Франция!

Садразамът стисна ръката на господин Джайлс и каза на английски:

— Господа. Добре дошли в Константинопол.

Напълно забравих обноските си и зяпнах от изненада, когато го чух да говори на майчиния ми език.

Садразамът забеляза това и ме погледна.

— Здравей, малко момиче. — Пристъпи към мен. — Аз съм Мустафа. Ти как се казваш?

— Елизабет, сър — отвърнах аз и се поклоних.

— Обичате ли шаха, госпожице Елизабет?

— Да, сър.

— Играете ли?

— Да, сър.

— А, англичаните. — Той се обърна към своята група и премина на архаична форма на латинския, която разбирах с лекота. — Изключително шантав народ. Представете си само, момичета играят шах. Дори съм чувал, че момичетата там ходят на училище. И веднъж дори са имали управляваща кралица.

Подчинените му се свиха като един от ужас.

— Вие нямате ли си кралици в мюсюлманския свят? — поинтересувах се любезно, също на латински.

Садразамът рязко се обърна, когато чу гласа ми, и се опули, осъзнал, че съм го разбрала отлично.

— Разбира се, че си имаме — отвърна той на гръцки, след като се окопити и ме изгледа със студените си очи. — Само че те не управляват. Те са просто съсъди за семето на султана, утроби с крака, полезни единствено за раждане на наследници и за създаване на неприятности през останалото време.

Извърна се от мен, давайки знак, че разговорът ни е приключил, и се усмихна сковано на господин Джайлс и господин Аскам.

— Господа, несъмнено сте уморени от пътуването. Евнусите ще ви заведат до покоите ви в южния павилион. Утре вечер Негово Величество султанът ще даде банкет в чест на играчите. Празненството ще започне по залез-слънце. Желая ви всичко добро.

Настанихме се в квартирата ни — три малки, но добре обзаведени стаи около централен вестибюл. Господин Аскам и господин Джайлс имаха отделни стаи, а двете с Елси споделяхме третата. Вечерта се насладих на чудесен сън в удобно легло под стабилен покрив.

На следващия ден излязохме в града.

Отблизо той се оказа още по-оживен, отколкото бе първото ми впечатление.

Един огромен пазар, известен като Големия пазар, беше просто най-грамадното тържище, което съм виждала, и целият се побираше под един-единствен гигантски покрив. Сергиите се простираха докъдето поглед стига. Цареше пълен хаос. Навсякъде имаше движение и шум — продавачи на килими се смесваха с производители на зеленчуци и търговци на подправки, които викаха на овчарчета, чиито агнета се губеха между кошовете. Ако Босфорът е разделителната линия между Европа и Ориента, това тук бе мястото, където европейската и ориенталската търговия се смесваха.

Ароматите на подправките почти оцветяваха въздуха — канела, кимион, шафран, куркума (която ние наричаме „индийски шафран“) — и навсякъде виждах прочутата със силата си жълто-оранжева персийска смес от подправки, известна като адвия .

Азиатски търговци на коприна излагаха стоката си на огромни рамки — коприни с всевъзможни цветове, божествено гладки на допир, приятни за окото и с най-високо качество, тъй като занаятчиите от Ориента отдавна са специалисти в събирането на копринени буби. Двете с Елси се чувствахме като на седмото небе и Елси си поръча две пъстроцветни поли и един прозрачен копринен воал от онези, които носеха ориенталските танцьорки, покриващи лицата, но не и очите.

Трябва да добавя, че Елси ми помогна да си избера нова рокля, като ме накара да се откажа от избраното от мен нещо, приличащо на роба („О, не, Бес, това за нищо не става! Трябва ти нещо, което да подхожда на великолепната ти коса!“). Убеди ме вместо това да купя блестяща златна рокля, която наистина много подхождаше на оранжевите ми къдрици („Не забравяй, Бес, роклята трябва да подхожда на косата, а накитите на очите. О, виж се само. Момчетата няма да се отлепят от теб!“). Обичах подобни моменти с Елси.

Навсякъде имаше надписи на местния език. Винаги съм смятала, че чуждите езици ми се удават, но езикът на турците в Константинопол си оставаше недостъпен за мен. Не само че говорът им бе странен и гърлен, но и използваха писменост, която нямаше абсолютно нищо общо с латинската азбука, с която бях свикнала в Англия. Вместо букви тя се състоеше от серии заврънкулки, чертички и точки, които на пръв поглед не означаваха абсолютно нищо. Господин Аскам ми каза, че макар писмеността да е арабска, езикът всъщност е турски, което ме объркваше още повече.