Мэтью Рейли - Турнирът

Кардинал Фарнезе беше невероятно дебел и отпуснатата кожа на врата му се беше нагънала на пръстени; отдалеч му личеше, че е човек, който се тъпче обилно и често. Косата му беше блестящо черна, със сиви кичури над ушите, римският му нос бе надменно вирнат. Държеше ръцете си по необичаен, почти женствен начин: тлъстите пръсти, отрупани с блестящи пръстени, бяха вдигнати нагоре, сякаш докосването на грубия материален свят му причиняваше болка.

— Когато става въпрос за материални въпроси и Римокатолическата църква, Игнаций е по-скоро изключение, отколкото правило — каза господин Аскам. — Църквата и повечето висши духовници се наслаждават на богатството и властта си. Донякъде това е проблемът на Лутер относно тях. И такива като кардинал Фарнезе не допринасят за доброто им лице — той е брат на папата, негов най-доверен съветник и вероятен наследник, както смятат мнозина. Папа Павел фаворизира семейството си. Направил е внуците си кардинали, преди да навършат седемнайсет. — Учителят ми се намръщи. — Но е доста любопитно, че Фарнезе е тук начело на делегацията от Папската държава.

— Защо?

— Защото кардинал Фарнезе е особено рязък в изявленията си срещу мюсюлманите. Той ненавижда ислямската вяра и няма нищо против да го казва. Миналата година на практика призова за пореден кръстоносен поход към Йерусалим. Веднъж оприличи мюсюлманите многоженци на маймуняци с хареми. От своя страна, мюсюлманите го мразят заради възгледите му; най-старшият духовник в Константинопол, имам Али, публично призова за фетва против Фарнезе — общо взето, смъртна присъда, която може да бъде изпълнена от всеки мюсюлманин — но засега другите духовници не са съгласни на такъв краен ход. Изпращането на Фарнезе на този турнир е изключително провокативен акт от страна на Църквата. Сякаш предизвикват имама да предприеме нещо.

— В такъв случай… — започнах аз, но изненадващо бях прекъсната от могъщ животински рев.

Обърнах се и видях нова делегация да пресича двора пред залата за аудиенции — група от яки мъже с груби лица и поръбени с кожа шапки, зад които следваше каруца с клетка от яки железни пръти. В клетката имаше огромна мечка, която едва се побираше в тясното пространство.

Начело на делегацията вървеше ниско момче на не повече от шестнайсет години.

Младежът мина небрежно покрай цялата опашка и се опита да ме изблъска от пътя си, но аз не помръднах.

Момчето изсумтя и спря. Носеше много златни верижки на врата си, зелен филцов жакет и шапка от черен самур — най-скъпата кожа в цяла Европа. Но беше дребно, докато аз бях висока за възрастта си, така че стърчах половин глава над гневните му малки очички.

— Пусни ме да мина, момиче — каза той на гръцки. — Дошъл съм да видя султана и да му дам най-чудесния подарък, който ще получи днес. Руска мечка, която да украси прочутата му колекция от животни.

— В такъв случай ще трябва да изчакаш реда си като всеки друг — надуто отвърнах аз. — Нареди се на опашката с мечката си.

— Знаеш ли кой съм аз? — остро попита той.

— Трябва ли да знам?

— Аз съм Иван, велик княз на Московия, което означава, че не чакам на опашки , още по-малко зад такива като теб.

— Велик принц значи? — отвърнах аз. — Момченце, всеки тук е по един или друг начин кралска особа или представлява кралска особа. А и Московия не е точно най-силното кралство на света.

— Ще бъде, когато стана цар.

Това беше малко прекалено за момичешкия ми ум. Подобно на много момичета, изправени пред някое досадно момче, моментално заех високомерна поза.

— Леле, леле. Какви грандиозни планове! И като се има предвид какъв нахалник си вече. Бог да е на помощ на цяла Европа, когато пораснеш. Иван, така ли беше? Ще те наричам Иван enfant terrible 2 2 Ужасно, непоносимо дете. — Б.пр. или просто Иван Ужасния за по-кратко. Нареди се на опашката.

Лицето на момчето почервеня като цвекло и то сякаш всеки момент щеше да избухне в отговор, когато на опашката зад нас настана суматоха.

Беше пристигнала голяма група и — подобно на Червено море пред Моисей — опашката се раздели. Хората зашепнаха и замърмориха.

— Буонароти… Самият сеньор Буонароти… Казват, че султанът му поръчал два комплекта шах специално за това събитие…

Погледнах назад и видях, че групата, която така небрежно разбутва опашката, е облечена във фини италиански одежди. Начело бяха двама кардинали, но централната фигура, към която гледаха всички, бе възрастен човек с широко лице, тъжни очи, дълга бяла брада и сплескан нос. Двамата му прислужници носеха в ръце две плоски дървени кутии, изработени от чудесен дъб и закопчани със златни закопчалки.