Мэтью Рейли - Турнирът

Това вече дойде в повече на младия Иван.

— Кой е онзи тип, че се прережда? — извика той, внезапно превърнал се в защитник на спазването на реда на опашките.

— Ш-ш-ш, Ваше Височество — обади се главният му адютант. — Това е великият художник сеньор Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони. Той е изработил комплектите шах, които ще се използват на турнира, и ги носи лично.

При споменаването на името учителят ми рязко вдигна глава и очите му се впериха в стария дългобрад италианец.

— Микеланджело… — промълви той.

— Кой е Микелан… — започнах аз.

Учителят ми още се взираше в стареца, така че господин Джайлс отговори вместо него.

— Световноизвестен гений — каза той. — Художник, скулптор, архитект. Някои казват, че е по-блестящ ум дори от Леонардо. Веднъж господин Аскам ме заведе да видим неговата „Пиета“ в Рим. Направо се просълзих, когато застанах пред нея. Говори се, че току-що е завършил стенописите на тавана в папския параклис в Рим, които нямали равни на себе си по целия свят.

Опашката се раздели почтително и групата на Микеланджело продължи направо в залата за аудиенции на султана, водена от самия велик художник.

Мигове по-късно отвътре се чуха възгласи на възхищение.

Двамата с учителя ми се спогледахме.

— Това събитие е паметно — рече той.

Най-сетне дойде нашият ред да влезем в залата за аудиенции.

— Просто стой зад мен — каза ми господин Аскам. — И остави господин Джайлс да говори. И ако можеш, бъди така добра този път да не ахкаш и охкаш от изумление.

Кимнах енергично и влязохме.

Озовах се в златно помещение — златотъкан килим, златен брокат по стените, златна боя по могъщите колони. И върху златен подиум в самия център на залата имаше великолепен златен трон, над който бе опънат златен сенник.

На трона, облечен в ослепителна златна одежда с висока яка и обсипана с рубини, седеше Сюлейман Великолепният, Законодателят, халиф и върховен султан на Османската империя. Говореше се, че султанът обикновено се явявал единствено на съветниците си, при това като сянка зад полупрозрачен параван, но явно днес намеренията му бяха други. Сега той се появяваше пред света в цялото си страховито великолепие.

Султанът седеше във властна поза, с разкрачени крака, със свити върху облегалките юмруци, и гледаше властно надолу към нас, докато глашатаят обяви на турски, а после и на гръцки:

— Господарю, представителите на Англия, страната на Негово многоуважаемо Величество крал Хенри Осми, господин Гилбърт Джайлс и спътниците му.

Мъжете се поклониха. Двете с Елси направихме реверанс.

Султанът помръдна едва забележимо китката си, давайки ни знак да се изправим.

Имаше невероятно сурово лице — извити надолу вежди, силно изпъкнали скули, ясно изразен гърбав нос и внушителен черен мустак, който обрамчваше устата му. Тъмните му очи блестяха от интелект. Носеше бял тюрбан с брошка, инкрустирана със скъпоценни камъни. Високата яка на златната му одежда блестеше на светлината на лампите; златни нишки се виеха през тъканта като преплетени змии.

От двете страни на султана стояха десетина мъже — гледка, която може да се види във всеки владетелски двор — министри, съветници, чиновници, както и неколцина видни европейски посланици в Константинопол (сред които и кардинал със сребърна грива и алените роби на Ватикана, посланик на самия папа Павел III). Садразамът стоеше отдясно на султана, а до него бе застанал дългобрад мюсюлмански молла с простия черен тюрбан на сектата на шиитите — имам Али, старшият духовник, за когото бях чула, че ненавиждал гостуващия католически кардинал.

И сред всички тези мъже имаше една жена.

Султанката.

Странно, но тя не приличаше на персийка, а имаше бледата порцеланова кожа на европейка. Това бе прочутата Хюрем Султан или, както беше известна в Европа, Роксолана. Възходът й от робиня през конкубина до първа жена на султана беше легендарен, сбъднала се приказка. Произхождала от Рутения, но като момиче била отвлечена от татари, които я продали в султанския харем. Благодарение на красотата, хитрината и острия си ум сега тя делеше леглото и се ползваше с вниманието на един от най-могъщите мъже на света.

При споменаването на името на господин Джайлс суровото изражение на султана се стопи и се смени с доволна усмивка.

— А, значи това е прочутият господин Джайлс! — каза той на гръцки. — Чувал съм за вас. Изключително добър играч от университета в Кеймбридж. За мен е удоволствие да ви посрещна с добре дошъл на моя турнир.