Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Мисля, че си въобразяваш и говориш глупости — сопна му се Тапънс.

— Е, и ти вече на няколко пъти си въобразяваш глупости.

— Да, но те не противоречат на нещата, които научихме.

— В резултат на моите разследвания или проучвания, наречи ги както искаш, се оказва обаче, че сме имали погрешни представи.

— Имаш предвид, че онова, което ми каза преди малко, обръща всичко надолу с главата. Вече знаем, че Мери Джордан не е била вражески агент, а английски. Била е тук със задача и вероятно я е изпълнила.

— Хайде да си изясним нещата в съответствие с новата информация, която имаме — предложи Томи. — Задачата на Мери Джордан е била да открие нещо.

— Вероятно нещо, свързано с офицер X. Томи, трябва да разбереш името му. Толкова е безлично да го наричаме само офицер X.

— Добре, но нали знаеш колко е трудно.

— Така, тя е разбрала и е докладвала. И сигурно някой е отворил писмото й.

— Какво писмо? — изненада се Томи.

— Писмото, което е написала до нейната „свръзка“.

— Разбрах.

— Мислиш ли, че е възможно свръзката й да е бил баща й, дядо й или някой роднина.

— Малко вероятно. Не смятам, че така се постъпва. Освен това името Джордан сигурно не е истинското й име. Предполагам, че са решили, че е подходящо, защото по никакъв начин не намеква за евентуалния й немски произход. Вероятно тя е работила за нас под това име.

— Сигурно е започнала в чужбина — предположи Тапънс. — И като каква ли е дошла тук?

— О, не зная. Мисля, че ще трябва да се върнем към самото начало, за да го открием.

— Така или иначе — продължи Тапънс, — тя е дошла тук, открила е нещо, което и или е успяла да го предаде, или не. Може да не е писала писмо. Може да е отишла до Лондон и да е докладвала на някого. Например срещнала се е с някой в Риджънтс Парк.

— Да, такъв е обичайният сценарий, нали? — рече Томи. — Срещаш се в Риджънтс Парк с някой служител от посолството, с което имаш тайно споразумение и…

— Или скриваш разни неща в хралупата на някое дърво. Мислиш ли, че така са постъпвали? Изглежда ми малко вероятно. Подобно държание подхожда повече на влюбени, които си разменят любовни писма.

— Според мен точно това е била целта. Само че любовните писма са съдържали закодирана информация.

— Каква блестяща идея! — възкликна Тапънс. — Но предполагам, че те… О, Боже, било е толкова отдавна! Колко е трудно да се открие каквото и да било. Колкото повече научаваме, толкова повече се забъркваме. Но ние няма да се откажем, нали, Томи?

— За сега няма — въздъхна той.

— Но на теб ти се иска, нали?

— Почти. Да. Доколкото аз виждам нещата…

— Не мога да си представя, че можеш да се откажеш — прекъсна го Тапънс. — А и ще ти е много трудно да ме накараш аз да се откажа. Ще продължа да си мисля и да се тревожа. Сигурно бих престанала да се храня…

— Въпросът е… ние донякъде знаем за какво става дума. Шпионаж. Шпионаж от противника, който е имал определени цели. До някои от тях са се добрали, до други не. Но ние не знаем кой е бил замесен. Имам предвид на страната на противника. Тук са живеели хора, които са били от Службите за сигурност. Били са предатели, но са се представяли за лоялни служители.

— Да, мисля, че си на прав път — съгласи се Тапънс. — Изглежда ми напълно възможно.

— Задачата на Мери Джордан е била да влезе във връзка с тези хора.

— С офицер X?

— Да, или пък с приятелите му, и да разбере какво правят. И очевидно за това е трябвало да дойде тук…

— Мислиш ли, че Паркинсонови… изглежда отново трябва да се върнем към тях, за да си изясним нещата… мислиш ли, че Паркинсонови са били в играта? Че са били на страната на врага?

— Не ми се струва вероятно — поколеба се Томи.

— Тогава не разбирам.

— По-скоро къщата им е била използвана.

— Къщата? Но след тях в нея са живели и други хора, нали?

— Да, но не мисля, че са били като… като теб, Тапънс.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами едва ли са се интересували от стари детски книжки, а още по-малко са се ровели в тях. Били са от нормалните мангусти. Просто са си живеели тук. Предполагам, че таванските стаи с книгите са били на прислужниците и никой друг не е влизал в тях. Може да има нещо скрито в тази къща, скрито от Мери Джордан на подходящо място, от което някой да дойде и да го вземе, или пък на нея да й е удобно да го вземе, за да го занесе в Лондон или някъде другаде, например посещение при зъболекар, среща със стара приятелка и така нататък. Никак не е трудно. Добрала се е до нещо, документ или информация, и го е скрила в тази къща.