Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Права си — съгласи се Томи.

— За да бъдем точни, теб те смути по-малко, отколкото мен. Не успях да открия нищо съществено за нея. Поне…

— Ти откри, че очевидно е била немски шпионин. Нали така?

— Да, така си мислех и вярвах, че е истина. Но сега…

— Сега разбираме, че не е истина. Било е точно обратното.

— Тя е била английски шпионин.

— Е, сигурно е работила в английското разузнаване или в Службите за сигурност, или нещо такова. Дошла е тук с определена задача. Да открие нещо за… как се казваше? Бих искал да имам по-добра памет за имена. Имам предвид онзи морски офицер или какъвто там е бил. Онзи, който е продал тайната за подводницата или нещо такова. Струва ми се, че тук са били струпани много немски агенти. Прилича ми на последния ни случай. Готвели са се за нещо сериозно.

— Така изглежда. И вероятно тя е била изпратена тук да открие какво става.

— Разбирам.

— Така че „един от нас“ не означава онова, което си мислихме. Според мен става дума за някой, който е живеел в селото, но по някакъв начин е бил свързан с къщата или е идвал по определени поводи. Тя умира не от естествена смърт, а защото някой се е досетил какво прави. Александър пък е разбрал всичко.

— Сигурно се е преструвала, че шпионира в полза на немците — предположи Тапънс. — Сприятелила се е с онзи офицер.

— Нека го наречем офицер X — предложи Томи, — за да ни е по-лесно.

— Добре, добре. Офицер X. Тя се е сприятелила с него.

— В селото е живеел също и вражески агент — продължи Томи. — Ръководител на голяма организация. Сигурно е живеел в някоя малка къщичка близо до кея и е пропагандирал, че за нас би било най-добре да се съюзим с Германия и да вървим заедно напред. Нещо такова.

— Толкова е объркващо — простена Тапънс. — Планове, секретни документи, заговори, шпионаж… така се обърках. Както и да е, оказа се, че сме тръгнали в грешна посока.

— Не мисля, че е така.

— Защо?

— Защото, ако Мери Джордан е била тук, за да открие нещо и го е направила, то те… имам предвид не само офицер X, защото трябва да са били замесени още хора… то те са разбрали, че тя ги е разкрила…

— Моля те не ме обърквай още повече — простена отново Тапънс. — Много се обърквам, когато говориш така. А сега продължи.

— Добре. Та когато са разбрали, че са разкрити, трябвало е…

— Да й запушат устата — досети се Тапънс.

— Изрази се доста грубичко — вметна Томи.

— Както и да е, трябвало е да я накарат да замълчи, преди да е успяла да докладва какво е открила.

— Струва ми се, че има още нещо — рече Томи. — Вероятно се е добрала до нещо важно. До някакви документи или писма, които са били изпращани или предавани на някого.

— Да, разбирам какво имаш предвид. Трябва да търсим сред много по-широк кръг от хора. Но ако при грешката със зеленчуците е трябвало да умре само тя, не разбирам защо Александър е написал „един от нас“. Очевидно не е бил някой от неговото семейство.

— Може да се е случило така — предположи Томи. — Не е било необходимо да бъде човек от къщата. Много е лесно да откъснеш листа, които си приличат, да ги размесиш и да ги занесеш в кухнята. Мисля, че такова количество не може да причини смърт. Просто хората, които са яли от това ядене, ще се почувстват зле и ще повикат лекар. Лекарят ще прати храната за анализ и ще открият, че някой е сбъркал зеленчуците. Той не би допуснал, че е направено нарочно.

— Но в такъв случай или всички е трябвало да умрат — прекъсна го Тапънс, — или по-скоро всички да се почувстват зле, но без да има смъртен случай.

— Не е точно така. Да допуснем, че са искали конкретен човек, Мери Джордан, да умре и са решили да я отровят. Сложили са й нещо в коктейла преди обяда или вечерята, или пък в кафето след храна. Всъщност са й сложили дигиталин или аконит, или нещо друго, което се съдържа в листата на попадийното семе.

— Мисля, че аконита се съдържа във вълчето биле — прекъсна го Тапънс.

— Не ми се прави на голяма умница — сопна й се Томи. — Въпросът се свежда до това — всеки получава умерена доза от отровното растение и всички се чувстват умерено зле. Но един човек умира. Не разбираш ли? Помисли си до какъв извод биха стигнали, ако повечето хора са се почувствали зле след онази храна, но след като са я проверили и са открили, че е станала грешка. Изводът е, че такива неща се случват. Понякога хората объркват гъбите. Децата бъркат къпините с кучето грозде, защото си приличат. Стават грешки, но от тях рядко се умира. В случая един от тях умира и е много лесно да се допусне, че е бил например алергичен. Така случаят има напълно логично обяснение. Виждаш ли, би се приписало на грешката и на никой не би му дошло наум да търси друга причина, или пък да заподозре, че се е случило нещо друго в онзи злокобен ден…