Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Като онзи в… Франкфурт, нали?

— О, значи мълвата е стигнала до вас? Така или иначе вече не мисля за тях. Едва ли някой още ги помни. Няма да откажа да ви дам информация. Сигурно знам отговора на повечето от въпросите ви. От онова, което е станало толкова отдавна, може да изникне нещо, което да се окаже интересно днес. Човек може да си обясни някои събития, които се случват сега. Не бих пренебрегнал тази възможност. И все пак бих ви посъветвал — струва си да се тревожите. Струва си да търсите хора, които помнят за тези събития. Струва си да откриете какво се е случило преди толкова години. Ако се доберете до сведения, които според вас могат да ме заинтересуват, просто ми се обадете. Ще си измислим парола. Така ще се почувстваме отново млади, ще почувстваме, че нещо зависи от нас. Какво ще кажете за „Желирани киселици“? Ще ми кажете, че жена ви е направила желирани киселици и дали не бих искал да ги опитам. А аз ще знам за какво става дума.

— Искате да кажете, ако открия нещо за Мери Джордан. Не мисля, че има смисъл да продължаваме. Все пак тя е мъртва.

— Да. Мъртва е. Но… виждате ли, понякога човек си изгражда погрешни представи за хората само защото е дочул някаква мълва или пък е прочел нещо.

— Искате да кажете, че аз съм си изградил погрешна представа за Мери Джордан? Искате да кажете, че тя изобщо не е важна?

— О, тя може и да е била много важна — рече мистър Робинсън и погледна часовника си. — Боя се, че трябва да приключваме. След десет минути очаквам един приятел. Ужасен досадник е, но е във висшите правителствени среди, а нали знаете какъв е животът днес. Правителството! Трябва навсякъде да се съобразявате с него. В службата, вкъщи, в магазина, показват ви го по телевизията. В днешно време имаме нужда от повече личен живот. Тази малка забавна игра, която двамата със съпругата ви си устройвате, е в личния ви живот и можете да гледате на нея от тази позиция. Кой знае, може и да откриете нещо интересно. Е, може и да не откриете. За сега не мога да ви кажа нищо повече. Зная някои факти, които вероятно никой друг не знае и с течение на времето ще ви ги кажа. Но всички са мъртви и не съм сигурен, че си струва. Все пак ще ви съобщя един факт, който може да ви помогне в разследването. Чел сте за онзи случай, делото срещу офицер, как му беше името… забравил съм го… беше съден за шпионаж, получи строга присъда и я излежа. Бе предател и си получи заслуженото. Но Мери Джордан…

— Да?

— Искате да знаете нещо за Мери Джордан? Както ви казах, ще ви съобщя един факт, който ще повлияе на гледната ви точка. Мери Джордан беше… е можете да я наречете шпионин, но не беше немски шпионин. Не беше шпионин на противника. Чуйте ме, момчето ми. Не мога да се въздържа да не ви кажа „момчето ми“. — Мистър Робинсън сниши гласа си и се наведе напред през бюрото си. — Тя беше наш човек.

— Но това променя всичко! — каза възбудено Тапънс.

— Да — съгласи се Томи. — Да. Беше… беше като шок.

— Защо ти го каза?

— Не зная — отвърна Томи. — Според мен поне поради две-три причини.

— Той… как изглежда, Томи? Не си ми казал.

— Ами той е жълт. Жълт и голям, и дебел и съвсем, съвсем обикновен, но в същото време усещаш, че в него има нещо необикновено. Той е… както се изрази моят приятел, един от върховете.

— Изразяваш се така сякаш става дума за някой поп-певец.

— Човек свиква с тези термини.

— Да, но защо ти го е казал? То със сигурност ще ни помогне да разкрием нещо, което той вероятно не е искал да ни каже директно.

— Било е много отдавна и всичко е приключило. Предполагам, че вече няма никаква връзка с настоящето. Само си помисли колко много неща излизат наяве от архивите. Вече няма скрито-покрито. Всичко излиза на бял свят така, както е било. Какво е написано или казано по определен въпрос или събитие, за което обаче никой нищо не е разбрал.

— Когато говориш така, ме караш да се чувствам ужасно объркана. Като че ли всичко ми изглежда неправилно.

— Какво искаш да кажеш с това, че всичко ти изглежда неправилно?

— Неправилен е начинът, по който ние сме гледали на случая. Имам предвид… какво всъщност имам предвид?

— Продължавай — подкани я Томи. — Трябва да знаеш какво имаш предвид.

— Ами това, което казах. Неправилно е. Открихме подчертаните букви в „Черната стрела“ и изреченията ни се сториха смислени. Някой ги беше подчертал, вероятно онова момче Александър. Искал е да съобщи, че някой от семейството или от къщата е виновен за смъртта на Мери Джордан. Ние не знаехме коя е Мери Джордан и това много ни смути.