Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Хари се Заслуша в равното дишане на Ракел, измъкна се изпод завивката, на пръсти се добра до вратата и слезе в дневната.

На второто прозвъняване му вдигнаха.

— Мислех, че спиш.

— Тогава защо ми звъниш? — промърмори сънливо Столе Ауне.

— Искам да ми помогнеш да открия Валентин Йертсен.

— Да помогна персонално на теб? Или по-скоро на разследващия екип?

— На мен, на нас, на града, на човечеството, ако щеш. Все едно. Просто трябва да го спрем.

— Оповестих, че се оттеглям окончателно, Хари.

— Той се разхожда на свобода, Столе, а ние най-спокойно си спим.

— Вярно е, съвестта ни гризе, но въпреки това спим, защото сме изморени. Аз съм изморен, Хари. Твърде скапан.

— Нуждая се от човек, който проумява как е устроен Йертсен; да предвижда следващия му ход, Столе. Да прогнозира къде може да сбърка. Да се добере до ахилесовата му пета.

— Не мога…

— Какво ще кажеш за Халстайн Смит? — прекъсна го Хари.

Мълчание.

— Не се обаждаш да ме увещаваш — установи Ауне. Звучеше малко засегнат.

— Понеже знам колко си непреклонен, пристъпих към резервния ми план. Халстайн Смит пръв алармира, че убиецът е вампирист и ще посегне пак. А и съвсем правилно предсказа куп детайли: Валентин ще остане верен на изпитания работещ метод: срещи, уредени в Тиндър; ще поеме риск и преднамерено ще остави следи; на Валентин не му пука дали ще го разкрием. Освен това Смит на съвсем ранен етап посъветва полицията да издирва сексуален престъпник. Досега той очерта много точен профил. Смит не е конформист и това ми харесва, защото възнамерявам да го използвам в камерната ми нонконформистка група. Особено ценен атестат за мен е положителното ти мнение за качествата му.

— Той наистина е кадърен психолог. Одобрявам избора ти.

— Само едно нещо ме смущава. Онзи прякор…

— Маймуната ли?

— Спомена, че някакъв гаф продължава да тегне върху него и да подкопава професионалния му престиж сред колегите му.

— За бога, Хари, оттогава минаха много години.

— Нищо, разкажи ми.

Столе явно обмисляше откъде да подхване темата. После се позасмя тихо.

— Май аз бях инициаторът. Смит, разбира се, и сам си беше виновен. Докато следвахме в Осло, открихме, че в малкия сейф в бара на нашата катедра липсват пари. Главният ни заподозрян беше Халстайн Смит, защото, след като поради финансови затруднения се беше отказал да пътува до Виена със състудентите ни, най-неочаквано се записа. Възникна обаче проблем. За да го уличим, трябваше да докажем, че е знаел шифъра, с който се отваряше сейфът. И аз реших да заложа капан за маймуни.

— Какъв е този капан?

— Тате! — чу се от слушалката леко писклив момичешки глас. — Всичко наред ли е?

После ръката на Столе закри долната част на слушалката и се чу леко стържене.

— Не съм искал да те будя, Аурура. Говоря с Хари.

После гласът на Ингри:

— От какво се стресна, миличка? Кошмар ли сънува? Ела, ще дойда да те завия. Или ще си сварим чай.

Чу се тътрене на пантофи.

— Докъде бяхме стигнали? — попита Столе Ауне.

— До капана за маймуни.

— Да. Чел ли си романа на Робърт Пърсиг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“?

— Не. Само знам, че заглавието е малко подвеждащо, защото книгата няма кой знае каква връзка с мотоциклетите.

— Точно така. Това е главно философска книга, разглежда се противоборството между интелекта и чувствата. И въпросният капан за маймуни илюстрира това противоборство. Изработва се съвсем просто. Пробиваш дупка в кокосов орех, голяма колкото маймуна да си провре ръката. Напълваш ореха с храна и го завързваш за кол. После се скриваш и чакаш. Маймуната надушва изкушението, идва, пъха ръка в дупката, хваща храната и в този момент ти се втурваш към нея. Маймуната понечва да побегне, но открива, че не може да си измъкне ръката, без да пусне храната. И тук идва най-интересното. От маймуната се очаква да прояви достатъчно интелект и да осъзнае, че ако я заловят, така или иначе няма да може да изяде храната. Противно на очакванията обаче тя не пуска. Инстинктът, гладът, апетитът надделяват над разума. И маймуната пада в капана на собствената си лакомия. Проверено е многократно. И така, заедно със съдържателя на бара организирахме голяма викторина и поканихме всички студенти по психология. Имаше голям наплив от желаещи да участват и много адреналин. След като със съдържателя прегледахме отговорите на участниците, обявих, че двама са изкарали еднакъв резултат — Смит и Улавсен. Според регламента, продължих, победителят ще се излъчи в пряк двубой между двамата претенденти — бъдещи психолози. Ще изпробваме способностите им на ходещи детектори на лъжата. Експериментът се състоеше в следното: младо момиче — служителка в бара, щеше да влезе в ролята на изследвано лице. Целта беше съперниците да разкрият възможно повече цифри от шифъра на сейфа. Улавсен и Смит седнаха срещу момичето. За всяка поредна цифра от кода аз щях да изреждам пред момичето цифрите от нула до девет в произволен ред. To трябваше да отговаря неизменно с „не“, а Смит и Улавсен — на базата на езика на тялото й, големината на зениците, евентуални признаци за ускорен пулс, промяна в тембъра, потене, неволеви движения с очите, изобщо всички външни прояви, които за всеки амбициозен психолог е въпрос на чест да изтълкува правилно — да установят истината. С победата щеше да се окичи позналият по-голям брой цифри. И така, претендентите седяха и силно съсредоточени, си водеха бележки, докато аз четях на изследваното лице четирийсетте цифри. Залогът беше голям: титлата подгласник на най-интелигентния психолог в университета.