Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Да, защото всички са били наясно, че най-интелигентният…

— … не може да участва в надпреварата, понеже провежда експеримента. След като приключих, ми подадоха двата листа с предположенията си. Смит бе посочил вярната комбинация. Небивало ликуване в залата! Беше наистина впечатляващо. Дори — може да се каже — подозрително впечатляващо. Халстайн Смит, разбира се, има по-висок интелект от средностатистическа маймуна, допускам да се е досещал каква е целта на цялото начинание. И въпреки това не можа да се откаже от победата. Просто не се сдържа! Вероятно защото по онова време Халстайн Смит беше комплексиран, беден, пъпчив млад мъж, на когото не му вървеше с жените. На него впрочем не му вървеше с нищо. Накратко, човек, комуто една такава победа беше нужна повече, отколкото на всеки друг. Или пък си даваше сметка, че макар да е възможно да го заподозрем в кражбата на парите от сейфа, не можем да докажем нищо. Защото нямаше как да отхвърлим изцяло вероятността правилният му отговор да е резултат от качествата му на фантастичен познавач на човешката природа и умел интерпретатор на множеството сигнали на тялото. Но…

— Мхм.

— Какво?

— Нищо.

— Хайде де,

— Момичето… Не е знаело шифъра, нали?

— Дори не работеше в бара — разсмя се Столе.

— Откъде беше толкова сигурен, че Смит ще се хване в капана ти?

— Защото съм уникален познавач на човешката природа и прочее. Въпросът е ти какво мислиш сега, след като разбра, че избраникът ти за твоя екип има минало на крадец.

— За каква сума говорим?

— Ако не ме лъже паметта, две хиляди крони.

— Не е много. Пък и ти спомена, че само част от парите в сейфа са липсвали, следователно Халстайн не е обрал сейфа до шушка.

— Вероятно се е въздържал, защото се е надявал да не забележим намалялата сума.

— Но по-късно се е изяснило, че е взел само колкото са му трябвали, за да се присъедини към екскурзията до Виена.

— Най-учтиво го помолиха да напусне специалността и в замяна обещаха да не сигнализират в полицията. И той записа психология в Литва.

— След зрелищното разобличаване е заминал в изгнание, заклеймен с прозвището Маймуната.

— Той се върна, повиши си квалификацията, получи лиценз за практикуващ психолог. Стъпи си на краката.

— Приспиваш съвестта си, а?

— А теб като те слушам, оставам с впечатлението, че се каниш да назначиш крадец за свой консултант.

— Никога не съм имал нищо против крадци с приемливи мотиви,

— Ха. — възкликна Столе. — Май сега Смит ти стана още по-симпатичен. Защото самият ти неведнъж си се оказвал заложник на болезнените си амбиции, нали, Хари? Сграбчиш ли, не пускаш току-така. И често изгубваш голямото, защото не умееш да се отказваш от малкото. Решен си да пипнеш Валентин Йертсен на всяка цена. Макар да разбираш, че това може да ти коства всичко, което обичаш — собствения ти живот и живота на близките ти — ти просто не можеш да пуснеш каквото си сграбчил в кокосовия орех.

— Оригинален паралел, но си в грешка.

— Нима?

— Да.

— Ами дано. Е, ще ида да нагледам моите дами.

— Върви, върви. Ако Смит приеме да работи с нас, ще те помоля да го въведеш накратко в задълженията му на криминален психолог.

— Разбира се. Най-малкото, което мога да направя.

— За Отдела за борба с насилието? Или за да се реваншираш на онзи, когото си кръстил Маймуната?

— Лека нощ, Хари.

Хари се качи и си легна. Без да я докосва, се приближи максимално до нея, за да усеща топлината, излъчвана от спящото й тяло. Затвори очи.

„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“.

След малко той отлетя. Издигна се от леглото, пренесе се през прозореца, в нощния мрак към блестящия град, където светлините никога не угасват, по улиците, из забутаните пресечки, над кофите за смет, там, където заревото на града никога не достига. И го откри. Под разгърдената му риза, от оголената пазва крещеше лице, което се мъчеше да разкъса кожата и да се освободи.

Познаваше това лице.

Гонено и преследващо, изплашено и свирепо, ненавиждано и изпълнено с омраза.

Хари се сепна и отвори очи.

Лицето върху гърдите на престъпника беше неговото.

Катрине обгърна с поглед бледите лица на участниците в разследващата група. Някои бяха работили цяла нощ, но и другите, в почивка, явно не бяха спали кой знае колко. След прегледа на списъка с известните контакти на Валентин Йертсен се оказа, че повечето са криминално проявени, кои — в затвора, кои — мъртви. После Торд Грен докладва накратко за резултата от справките, получени от централата на мобилния оператор. Полицията изискала списък с номерата и имената на хората, разговаряли с трите жени през дните, предшестващи нападенията. Справката не показваше наличие нито на съмнителни разговори и есемеси, нито на еднакви номера в разпечатките на трите жертви. Известни подозрения пораждало единствено повикването от неизвестен абонат до Ева Долмен два дни преди убийството й. Постъпило от еднократно използван номер, който нямало как да се проследи. Причината: след разговора телефонът или е бил изключен, или SIM картата е била извадена, или просто минутите, включени в предплатената карта в телефона, са били изразходени. Андерш Вюлер съобщи предварителния резултат от проучването на закупените в Норвегия триизмерни принтери. Оказали се твърде много, а при покупката мнозина собственици не били регистрирани надлежно от персонала. Затова Вюлер заключи, че работата по тази следа ще бъде чиста загуба на време.