Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Но „Ве Ге“ съобщи за включването на Хари Хуле в разследването, а той е известен специалист по серийни убийства. Това не е ли индикация за…

— Случва се да се съветваме с пожарникари, без някъде да гори.

Единствен Смит се разсмя.

— Отличен отговор! Психиатрите и психолозите ще умрем от глад, ако ни посещават само болни пациенти.

Неговата реплика предизвика възторг у публиката. Водещият му кимна признателно. Катрине си помисли, че от двамата Смит е човекът с по-големи шансове да получи повторна покана за телевизионно интервю.

— Сериен убиец или не, как мислите, уважаеми гости, дали вампиристът ще посегне скоро? Или ще изчака следващото пълнолуние?

— Не желая да спекулирам по темата — отсече Катрине и забеляза намек за раздразнение в погледа на водещия.

Какво очакваше този глупак? Да му партнира в опитите му да роди поредната жълта сензация?

— И аз няма да спекулирам — включи се Халстайн Смит. — Не е и нужно, защото знам със сигурност какво предстои. Парафил — тоест, сексуален перверзник, казано малко неточно на популярен език — който не се подлага на лечение, не спира набезите си по собствена воля почти никога. Вампирист — никога. Впрочем вас, журналистите, много ви зарадва съвпадението на пълнолунието и последното нападение. Това си беше чиста случайност, нищо повече.

Водещият ни най-малко не даде вид да се е засегнал от язвителната забележка на Смит.

— А според вас полицията заслужава ли да бъде критикувана, задето не предупреди по-рано хората за шестващия вампирист, както направихте вие в публикацията си в Туитър? — попита водещият със сериозна бръчка на челото.

— Хм — Смит направи гримаса и вдигна очи към един от прожекторите. — Въпросът опира до компетентността по темата. Както вече отбелязах, вампиризмът спада към най-неизучените кътчета на психологията. Там светлината още не е огряла. Все пак нереалистично е да очакваме от полицаите да са специалисти по всичко. Затова отворът ми е не. Забавилото се предупреждение е неприятно, но не и укоримо.

— Е, сега полицаите са наясно с опасността. Какво е редно да предприемат?

— Да разширят познанията си по темата.

— И накрая, колко вампиристи сте срещали?

— Истински ли? — Смит изду бузи и изпусна въздуха.

— Да.

— Двама.

— На вас как ви въздейства кръвта?

— От нея ми прилошава.

— Но въпреки това пишете за въпроса и провеждате научни изследвания?

— Вероятно именно затова — усмихна се накриво Смит. — Всички хора сме малко шантави.

— И вие ли, старши инспектор Брат?

Катрине се сепна. За миг беше забравила, че не гледа телевизия, а самата нея я дават по телевизията.

— Какво аз?

— И вие ли сте малко шантава?

Катрине се запита какво да отговори. Нещо остроумно и гениално, беше я посъветвал Хари. Подходяща реплика сигурно щеше да й хрумне в леглото тази вечер. Реши непременно да се пъхне в постелята възможно по-рано. Изпитваше силна потребност от сън, след като повишеното отделяне на адреналин от появата по телевизията започна да спада.

— Аз… — подхвана тя, отказа се да остроумничи и отвърна: — Ами, да.

— Достатъчно шантава да се запознаете с някой вампирист? He c убиец като в този трагичен случай, а с някой, който лекичко да ви гризне.

Катрине схвана шегата. Водещият вероятно намекваше за кожения й тоалет, стил садо-мазо.

— Лекичко, казвате? — повтори тя и повдигна едната си оскубана и подчертана с черен туш вежда. — Защо пък не?

Без да се напъва, разсмя публиката.

— Успех в лова, Брат. Последен въпрос към вас, Смит. Не отговорихте на въпроса ми как се залавя вампирист. Дайте съвет на старши инспекторката.

— Вампиризмът е толкова крайна парафилия, че често съжителства с други психиатрични заболявания. Затова подканям колегите психолози и психиатри да съдействат на полицията, като прегледат всичките си списъци и проверят дали имат пациенти с поведение, симптоматично за клиничен вампиризъм. Предполагам, ще се съгласят с мен, че в този случай професионалната етика отстъпва пред обществения дълг.

— Така завършваме днешното издание на „Неделен магазин“…

Телевизионният екран над барплота угасна.

— Тръпки да те побият — отбеляза Мехмет. — Колежката ви обаче се представи много добре.

— Мхм. Тук винаги ли е толкова празно?

— Не, не — Мехмет плъзна поглед над помещението и се прокашля: — Всъщност да.

— Харесва ми.

— Сериозно? Дори не побутнахте бирата си. Вижте, съвсем изветря.