Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Как един човек се превръща във вампирист?

— На този въпрос не може да се даде универсален отговор, но в класическия случай всичко започва с някакво ключово събитие в детството. Бъдещият вампирист преживява инцидент, при който самият той или някой друг получава силен кръвоизлив. Или опитва вкуса на кръвта. Това предизвиква интереса му. Известният вампиристи сериен убиец Джон Джордж Хейг например е бил наказван от майка си, религиозна до фанатизъм. Биела го е с четка за коса, а после той е облизвал потеклата от раните кръв. По-късно, през пубертета, кръвта обикновено става източник на сексуална възбуда. Тогава бъдещият вампирист започва да експериментира с кръв; първоначално изпробва така наречения автовампиризъм, тоест нанася си рани с остри предмети и пие от собствената си кръв. После убива мишка, плъх, котка или друго дребно животно и опитва от неговата кръв. И така, постепенно, лека-полека набира куража да пие кръв от друг човек. В общия случай след това го умъртвява. Така се превръща в пълнокръвен вампирист. Двусмислицата не беше умишлена.

— А как се вписва изнасилването в цялото престъпление? Знаем, че Елисе Хермансен е станала обект на сексуално посегателство.

— Макар сексуалното често да съпътства престъпния акт, за зрелия вампирист то отстъпва пред удовлетворения стремеж към власт и контрол. За Джон Джордж Хейг например половият контакт е стоял на заден план. Държал предимно на кръвта на жертвите си. Между другото, пиел я от чаша. Убеден съм, че за Вампириста в Осло кръвта също е по-важна от сексуалния акт.

— Старши инспектор Брат?

— Ъъъ… да?

— Съгласна ли сте с господин Смит? Кръвта по-важна ли е за издирвания вампирист от секса?

— Нито имам право, нито искам да коментирам.

Водещият побърза да се обърне пак към Смит. Стана му ясно, че той е по-благодатният събеседник.

— Господин Смит, вампиристите смятат ли се за вампири? С други думи, мислят ли се за безсмъртни, стига да избягват слънчева светлина? Въобразяват ли си, че с ухапване могат да превърнат някого също във вампир, и прочее?

— Това не важи за клиничния вампирист, страдащ от синдрома на Ренфийлд. Решението да нарекат синдрома именно на Ренфийлд, слуга на граф Дракула в романа на Брам Стокър, не е особено сполучливо. По-правилно би било да се казва „синдром на Нол“ по името на психиатъра, който го споменава за пръв път. От друга страна, Нол не се е отнасял сериозно към вампиризма. Статията му за синдрома била замислена като пародия.

— Възможно ли е този човек да не е болен, а някакъв наркотик да поражда жаждата му за човешка кръв, както например метилендиоксипировалеронът, известен и като „соли за вана“, през 2012 подтикнал злоупотребяващи с него да нападат хора в Маями и Ню Йорк, за да ядат от телата им?

— Не. Консуматорите на МДПВ са проявили канибализъм в състояние на тежка психоза. Не са били способни да разсъждават рационално или да съзнават последствията от действията си. Полицията ги е заловила на местопрестъплението, без те да направят опит да избягат. Типичният вампирист също е подвластен на жаждата си за кръв и понякога също губи трезвия си разсъдък, но в конкретния случай действа по предварително начертан план, защото тя или той дори не е оставил следи — ако се вярва на „Ве Ге“.

— Възможно е да е жена?

— Просто се опитах да проявя политическа коректност. Повечето вампиристи са мъже, особено когато пиенето на кръв е в комбинация с насилствени прояви като в настоящия случай. Вампиристките се задоволяват с автовампиризъм, търсят себеподобни, с които да си разменят кръв, набавят си кръв от кланици или се навъртат около кръвни центрове. В Литва имах пациентка, която беше изяла канарчето на майка си живо…

Катрине чу първото за вечерта стъписано ахване на зрител. Нечий самотен смях бързо секна.

— С моите колеги най-напред помислихме, че се касае за така наречената видова дисфория. При нея пациентът смята, че представлява вид, различен от онзи, който предопределят физическите му белези. В конкретния случай с канарчето пациентката според нашите предположения се идентифицира с котка. После обаче разбрахме, че сме се натъкнали на случай на вампиризъм. За жалост „Сайколъджи Тудей“ не се съгласи. Ако искате да прочетете статията по темата, влезте на Халстайн Психолог. ком.

— Старши инспектор Брат, има ли основания да заключим, че из Осло върлува сериен убиец?

— Не — отговори Катрине след две секунди размисъл.