Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Катрине прокара пръст по рамката около рисунката на вампира.

— Кой би проникнал в чужда собственост, за да открадне пациентски данни?

— Един бог знае. Колега, предположих първоначално. Дори се ослушвах дали някой от научните среди не си е присвоил моите теории и резултати. Нищо не се чу, нищо не излезе наяве.

— Да не би някой да е целил да ви отмъкне пациентите?

— Абсурд! — усмихна се Смит. — Толкова са смахнати, че никой не ги иска, повярвайте ми. Вършат работа само за научни изследвания, с тях не можеш да си вадиш хляба. Ако жена ми не изкарваше добри пари като инструктор по йога, отдавна да сме продали и този имот, и другия на острова. Ще ме извините, но ме чака детско парти…

Излязоха. Смит заключи вратата на кабинета. Катрине забеляза малка охранителна камера, монтирана на стената над боксовете.

— Нали знаете, че полицията вече не разследва дребни битови кражби? Дори да разполагате с видеозапис.

— Знам, знам — въздъхна Смит. — Поставил съм я за лични цели. Ако взломаджиите се върнат, любопитен съм да видя кой колега е забъркан. Монтирал съм още две камери: една отвън и една на портата.

— Смятах академиците за суперинтелигентни, симпатични хора, вечно заровени в трудовете си, а не за елементарни крадци.

— О, и ние вършим глупости като по-нискоинтелигентните — поклати тъжно глава Смит. — В това число включвам и себе си.

— Вие какви глупости сте вършили например?

— Нищо интересно. Преди години колегите ми лепнаха прякор заради един гаф. Стара история.

„Стара, но не и забравена“ — помисли си Катрине, като забеляза как се сгърчи лицето му при болезнения спомен.

На стълбите пред къщата Катрине му подаде визитката си.

— Ако медиите се свържат с вас, моля ви, не им споменавайте за нашия разговор. Слухове, че полицията издирва вампир, ще предизвикат паника сред населението.

— О, не ми се вярва медиите да се скъсат да ме интервюират.

— И защо? Нали „Ве Ге“ отпечата публикацията ви в Туитър.

— Но не ме потърсиха за интервю. Запомнили са, че и преди съм вдигал фалшива тревога.

— Кога?

— През деветдесетте бях твърдо убеден, че се е развилнял вампирист — тогава имаше няколко неразкрити убийства. Преди три години пак. Спомняте ли си случая?

— Не.

— Сигурно защото вестниците поместиха изявлението ми на по-задните си страници. И слава богу.

— Значи, вече два пъти сте били фалшива тревога?

— Да. Сега ще ми е за трети. Както сама разбирате, списъкът с греховете ми е внушителен.

— Халстайн? — чу се женски глас отвътре. — Идваш ли?

— Секунда, скъпа! Ястребът пристига! Кря, кря, кря! Пазете се!

Докато вървеше към портата, Катрине чу детски писъци от къщата. Истерия, предхождаща погрома над „гълъбите“.

В три следобед Катрине се видя с криминалистиката, в четири — със съдебна медицина. И двете срещи протекоха отчайващо. В пет тя се яви в кабинета на Белман.

— Радвам се, че прие положително включването на Хари, Брат.

— И защо да не го приема положително? Хари е най-заслужилият ни следовател.

— Други колеги на твоя ръководен пост биха се почувствали… как да се изразя?… подразнени от появата на някогашно величие, което да им диша във врата.

— За мен това не е проблем, защото винаги играя с открити карти, господин главен секретар — усмихна се Катрине.

— Добре. Хари ще оглави свой, независим екип и нямаш основания да се опасяваш от вмешателство. Просто малко здравословна конкуренция. — Белман долепи върховете на пръстите на двете си ръце. Катрине забеляза, че под венчалната му халка има широко пръстеновидно розово петно от витилиго. — Лично аз ще стискам палци за групата, оглавявана от нежния пол. Надявам се на бързи резултати, Катрине.

— Аха — беззвучно промърмори тя и си погледна часовника.

— Аха — какво?

Тя долови раздразнение в гласа му.

— Аха, надяваш се на бързи резултати.

Катрине си даваше сметка, че съвсем преднамерено провокира главния секретар на полицията, но просто не успя да се сдържи.

— Редно е и ти да се надяваш на същото, главен инспектор Брат. Може и да има квоти по пол, но не си абонирана за тази длъжност.

— Ще се опитам да я заслужа по честен начин.

Погледът й не се отмести от неговия. Черната му превръзка сякаш допълнително подчертаваше невредимото око, неговата проницателност и красота. И суровата, неумолима безпощадност.

Катрине притаи дъх.

Неочаквано Белман прихна.