Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Стигнаха до обора. Смит извади ключ и го пъхна в катинара.

— Сериозни мерки за сигурност като за обор — подхвърли Катрине.

— Наложи се да подсилим обикновената ключалка — отвърна горчиво Смит.

Катрине прекрачи прага и нададе слаб вик на изненада, когато стъпи върху нещо, което хлътна под тежестта й. Погледна надолу. Широка метална плоскост, дълга метър и половина и широка един, беше вградена на равнището на циментовия под. Отдолу явно имаше пружини, защото плоскостта потрепери леко и издрънча в циментовата рамка, преди постепенно да се успокои.

— Петдесет и осем килограма — установи Смит.

— Моля?

Той посочи вляво. Върху дъговидна мерителна скала голяма стрелка леко се колебаеше между стойностите петдесет и шейсет. Катрине схвана, че е стъпила върху старовремски кантар за добитък. Присви очи.

— Петдесет и седем и половина — отчете тя.

Смит се засмя.

— При всички случаи, далече от теглото за клане. Аз, признавам, гледам да прескачам везната, защото мисълта всеки ден да ми е последен никак не ми допада.

Минаха покрай няколко бокса за добитък и спряха пред врата с по-делови вид. Смит отключи. Вътре имаше бюро с компютър, прозорец с изгледа към имота, рисунка на човек вампир с големи тънки крила на прилеп, източен врат и четвъртито лице. Върху етажерките зад бюрото се мъдреха две-три папки и десетина книги.

— Тук е всичко, издадено по темата за вампиризма — Смит посочи книгите. — Съвсем обозримо е. Но за да ви отговоря на въпроса какво именно представлява този феномен, ще започна с Ванденберг и Кели от 1964. — Смит издърпа едно томче, отвори го и зачете на глас: — „Под вампиризъм разбираме източването на кръв от човек, най-често обект на любовни чувства, с цел да се постигне сексуална възбуда и удоволствие.“ Това гласи сухата дефиниция. Но вие искате по-разширен анализ, нали?

— Да — кимна Катрине, докато се любуваше на изображението на човешкия вампир. Красиво произведение на изкуството. Изчистено. Изглеждаше толкова самотен. От него лъхаше хлад. Катрине се загърна по-плътно в якето си.

— Добре, нека вникнем малко по-дълбоко в нещата. Първо, вампиризмът не е измислица на новата мода. Името, разбира се, се свързва с легендите за кръвожадните същества в човешки образ, а разказите за тях водят началото си още от древни времена, особено в Източна Европа и Гърция. Но модерната представа за вампирите се е формирала предимно въз основа на романа „Дракула“ на Брам Стокър и първите филми за вампири от трийсетте години на двайсети век. Отделни изследователи живеят със заблудата, че вампиристът, който всъщност си е човек, само дето е болен, черпи вдъхновение най-вече от споменатите легенди, и забравят описанието на вампиризма като феномен още през 1886-а в… — Смит издърпа стара книга в оръфана кафява подвързия — „Психопатия сексуалис“ от Рихард фон Крафт-Ебинг, тоест преди легендите за вампирите да добият широка популярност. — Домакинът внимателно върна книгата на мястото й и издърпа нова. — Моите изследвания се базират върху родството на вампиризма с некрофагията, некрофилията и садизма. Авторът на тази книга, Буржиньон, споделя същото виждане-психологът я разгърна. — Издадена е през 1983-а. Ето какво се казва в нея: „Вампиризмът е рядко срещано ананкастно разстройство на личността, характеризиращо се с неконтролируемо влечение към консумиране на кръв. Вампиристът извършва ритуал, без който не би постигнал облекчение на напрежението, но самият ритуал не му носи удоволствие — особеност, присъща на всички натрапливи неврози.“

— Значи вампиристите просто действат под натиска на определен нагон? И не са в състояние да му се противопоставят?

— Общо взето, да.

— В библиотеката ви има ли книга, подходяща да ни послужи като ръководство при съставянето на профила на убиец, който пие кръв от жертвите си?

— Няма — Смит прибра томчето на Буржиньон. — Впрочем, книгата е написана, но не спада към справочната литература.

— Защо?

— Защото така и не стигна до печатница.

— За ваша книга ли говорите? — погледна го Катрине.

— Да — усмихна се печално Смит.

— Какво ви попречи?

Той сви рамене..

— Научните среди не бяха готови за толкова радикална психологическа теория. Пък и в книгата си остро критикувам статията на Хершел Принс в Британския психологически журнал от 1985-а. Това нямаше как да мине безнаказано. Отсвириха ме с обяснението, че резултатите от изследванията ми се базират на отделни случаи и не са емпирично доказани. Но е просто невъзможно да направиш мащабно проучване, при положение че случаите на вампиризъм са изключително редки, а за капак поради липса на достатъчно познания в областта често ги диагностицират като шизофрения. Невъзможно се оказа и да привлека общественото внимание към изследването на вампиризма. Опитах, но дори жълтите издания отказаха да поместят статия за подобни сензации. А когато най-сетне успях да събера достатъчно резултати от научни изследвания, с които да опровергая моите противници, някой обра кабинета ми. Откраднаха не само компютъра ми. Отмъкнаха всичко — Смит посочи с широк жест празните рафтове. — Всички здравни досиета на мои пациенти, цялата ми картотека с данни на пациенти, ограбиха ме до шушка. Някои злонамерени колеги сега искат да ме изкарат едва ли не късметлия, защото ако съм бил издал събрания материал, съвсем съм щял да стана за посмешище и да затвърдя схващането, че такова нещо като вампирист просто не съществува.