Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Жената на стълбите прикова поглед в главата на Халстайн, без изобщо да се опитва да прикрие изумлението си.

— Завчера по невнимание консумирах ядки, а съм алергичен — обясни той и почеса сърбящите яркочервени петна по челото си. — След няколко дни ще избледнеят.

По погледа на жената обаче схвана, че не обривът е привлякъл вниманието й.

— О, това ли — той смъкна козирката. — Уж трябва да прилича на ястребова глава.

— На мен ми прилича на кокоша. Казвам се Катрине Брат и работя в Отдела за борба с насилието в Осло.

— Сещам се — Смит наклони глава. — Вчера ви даваха по телевизията. Заради публикацията ми в Туитър ли идвате? Телефонът ми буквално прегря. Изобщо не съм искал да вдигам толкова шум.

— Може ли да вляза?

— Разбира се. Само дано нямате нищо против малко… детска глъч.

Смит обясни на малчуганите, че в момента има работа, и заведе полицайката в кухнята.

— Като ви гледам, чаша кафе ще ви дойде добре — той й наля, без да дочака отговор.

— Снощи си легнах късно. Успах се и още не съм се разсънила. За капак си забравих и телефона вкъщи. Може ли да използвам вашия, за да съобщя в службата?

Смит й подаде мобилния си апарат. Полицайката прикова безпомощен поглед в допотопния „Ериксон“.

— Децата го наричат „вай-вай-фон“, хаха. Да ви помогна ли?

— Няма нужда, ще си припомня как се действаше. А вие погледнете тази снимка и ми кажете каква информация ще извлечете от нея.

Подаде му фотографията и го остави да я изучава, докато тя натискаше клавишите.

— Желязно съзъбие — установи той. — От Турция ли е?

— Не, от Каракас.

— Аха. В Археологическия музей в Истанбул е изложен подобен комплект изкуствени зъби. Носи се легенда, че са го използвали войниците от армията на Александър Велики, но историците са на друго мнение. Според тях железните зъби служели за садо-мазо играчка на висшата класа — Смит почеса обрива. — Значи, убиецът е нахапал жертвата до смърт?

— Не сме сигурни. Съдим по белезите върху шията й. Около раните открихме следи от ръжда и люспи от черна боя.

— Охо! — възкликна Смит. — В такъв случай се насочваме към Япония.

— Ти да видиш — Катрине долепи телефона до ухото си.

— Навярно са ви попадали снимки на японки с оцветени в черно зъби? Не? Тази тамошна традиция се нарича охагуро. В превод „мракът след залез-слънце“. Заражда се през периода Хейан около осемстотин години след Христа и… да продължавам ли?

Катрине Брат размаха подканващо ръка.

— Твърди се, че през средновековието някакъв северен могул карал войниците си да използват такива боядисани в черно зъби: предимно за сплашване на противника, но понякога, при близък бой, острите шипове влизали в употреба. Ако врагът се приближал и оръжието станело неизползваемо, а ударите и ритниците — безрезултатни, войниците разкъсвали гръкляна му с железните зъби.

Полицайката сигнализира, че се е свързала.

— Здрасти, Гюнар, Катрине се обажда. Само да ти кажа, че в момента съм в дома на професор Смит… Да, ученият с поста в Туитър. Забравих си телефона вкъщи. Ако някой се опитва да се свърже с мен… — тя се заслуша в гласа отсреща. — Шегуваш се! — Няколко секунди съсредоточено мълчание. — Хари Хуле се е появил изневиделица и е пожелал да работи по случая? Да, ще го обсъдим после. — Върна телефона на Смит. — И така, обяснете ми, какво представлява вампиризмът?

— За тази цел ми се струва подходящо да се поразходим.

Двамата тръгнаха по чакълеста алея от къщата към обора. Халстайн Смит сподели, че съпругата му наследила имението заедно с девет декара прилежаща земя. Само преди две поколения по тези земи в Грини, едва на километри от центъра на Осло, пасели крави и коне. И въпреки очевидните предимства на имота друг парцел — на остров Несьоя, също наследство — с площ по-малко от декар и незастроен, ако не се брои навес за лодки, струвал повече — поне съдейки по офертите, отправени от заможните им съседи.

— До Несьоя се пътува много, но няма да продадем мястото, освен при крайна необходимост. Имаме съвсем обикновена евтина алуминиева лодка с мощност двайсет и пет коня, но аз я обожавам. Не казвайте на съпругата ми, но предпочитам морето пред селския район.

— Самата аз съм родена край морския бряг.

— Берген, нали? Обожавам тамошния диалект. Една година съм работил в психиатрията в Сандвикен. Градът е красив, но много вали.

Катрине кимна замислено.

— Мда, потискащото лице на Сандвикен ми е познато до болка.