Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Какво всъщност ме пита това момче, Хуле? — Ими отпи шумно от чашата си в канареножълто. — Дали Лени е убил някого ли?

— Както споменах и по телефона, в момента доизясняваме и последните въпросителни около случая с Вампириста, а Лени доказано е контактувал с две от жертвите.

— Но убийствата е извършил Валентин Йертсен, нали? Или са възникнали съмнения?

— Около личността на убиеца не витаят никакви съмнения. Просто исках да поговоря с Лени Хел за двете жени. Надявах се да изникне нещо ново. Видях на картата, че живее едва на няколко километра оттук, и си казах, ще се отбия да го поразпитам, че да ми е мирна главата.

Ленсманът погали с едрата си длан емблемата на футболния клуб, щампована върху чашата.

— Във вестника пишеше, че вече си преподавател, не следовател.

— И аз като Лени съм на свободна практика.

Ими скръсти ръце. Левият ръкав на ризата му се надигна и откри на показ избледняла татуировка на женско тяло.

— Добре, Хуле. Както и сам се досещаш, из тукашния район не се случва кой знае какво. И слава богу. След като с теб се чухме, реших не просто да врътна няколко телефона, а лично да отскоча до къщата на Лени. Стигнах само донякъде обаче. Свинарника се намира в края на горски път. На километър и половина от къщата на Лени снегът изведнъж става половин метър — и отстрани, и по пътя. Няма следи нито от автомобилни гуми, нито от човешки крак. Само лосове, лисици… Вероятно някой и друг вълк. Схващаш ли? От седмици там не се е вясвала жива душа, Хуле. Ако толкова държиш да намериш Лени, купи си самолетен билет за Тайланд. Патая е популярна дестинация за мераклиите да се уредят с тайландско гадже, поне така съм чувал.

— Моторна шейна — каза само Хари.

— А?

— Ако утре се върна със заповед за обиск, ще ми осигуриш ли моторна шейна?

Хари забеляза как доброто настроение на ленсмана бързо-бързо помръкна. Навярно си беше представял лафче на чаша кафе и как показва на столичната полиция, че и в провинцията знаят как се работи ефективно. А вместо това столичаните се надсмиваха над преценките му и го караха да им набави моторна шейна, все едно им е някакъв снабдител.

— За километър и половина не ти трябва моторна шейна — възрази Ими и подръпна загорелия си на слънцето нос, чиято кожа вече бе започнала да се бели. — Вземи си ските, Хуле.

— Нямам. И така — искам моторна шейна и човек, вещ да я управлява.

Настъпилата тишина се проточи сякаш цяла вечност.

— Видях, че момчето кара колата — Ими наклони глава. — Да не би да нямаш книжка, Хуле?

— Имам, но преди време предизвиках произшествие и мой колега загина — Хари вдигна чашата и я пресуши. — Не ми се ще да се повтаря. Благодаря за кафето и до утре.

— Какво ти става? — попита Олег, докато чакаха с включен мигач удобна възможност да се влеят в движението по главния път. — Човекът се отзова в почивен ден, а ти започваш да го работиш най-безцеремонно.

— Така ли направих?

— Да.

— Мхм. Дай ляв мигач.

— Осло е надясно.

— А според джипиеса пица-грил „Онебю“ е на две минути оттук вляво.

Собственикът на заведението се представи като Томи. Избърса си пръстите в престилката и огледа щателно снимката, която Хари протегна към него.

— Възможно е, но не помня как точно изглеждаше познатият на Лени. Помня само, че вечерта, когато убиха онази жена в Осло, Лени беше тук в компанията на някакъв мъж. Той е вълк единак, винаги е сам и рядко се отбива в заведението. Точно по тази причина съм запомнил коя вечер е идвал и още през есента го казах на полицията.

— Мъжът на снимката се казва Александър или Валентин. Случайно да сте чули Лени да се обръща към събеседника си с някое от тези имена?

— Изобщо не се сещам да съм ги чул да разговарят. През въпросната вечер хвърчах между масите. Сервирах сам, а жена ми беше в кухнята.

— Кога си тръгнаха?

— А сега де. Разделиха си една „Кнют Специал“ XXL с пеперони и шунка.

— Значи друго почти не помните, но не сте забравили каква пица са си поръчали?

Томи се ухили и потупа слепоочието си с показалец.

— Поръчайте си пица сега, върнете се след три месеца и ме питайте каква е била. Ще вечеряте на цени с отстъпка, каквато давам на ленсманската служба. Всички блатове са нисковъглехидратни и са приготвени с ядки.

— Изкушаващо, но оставих сина ми да ме чака в колата. Благодаря ви за съдействието.

— Моля, моля.

Олег направляваше колата в рано падналия здрач.

И двамата мълчаха, всеки потънал в мислите си.