Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Алфред Кубин — просветли го Смит. — „Вампирът“. Баща ми имаше цял албум с графики на Кубин. Докато другите младежи ходеха на кино да гледат тъпи филми на ужасите, аз разглеждах албума. За жалост Мей не ми дава да окачвам творби на Кубин в къщата. Докарвали й кошмари. Като заговорихме за кошмари, ето го записа с Валентин.

Смит посочи екрана. Хари и Олег се надвесиха над рамото му.

— Сега го виждате как влиза в обора. Забелязвате ли колко е целеустремен; сякаш е наясно точно къде отива? Как така се ориентира в обстановката? Няколкото сеанса, които изкара с мен, проведохме не тук, а в офис под наем в центъра.

— Тоест, смяташ, че някой го е осведомил предварително?

— Да. От самото начало на този случай разни аспекти ме смущаваха. По принцип вампиристите не притежават способността да планират така старателно ходовете си, за каквото говореха всички тези убийства.

— Мхм. В дома на Валентин не намерихме триизмерен принтер. Възможно е негов съучастник да е принтирал дубликатите. Човек, преди това изработвал за лична употреба дубликати на ключове, за да се вмъква в домовете на жени, които са го отхвърлили, пренебрегнали, продължили са напред и са се срещали с други мъже.

— С мъже, които го превъзхождат.

— И така, става дума за ревност. С патологични измерения — заключи Хари. — Иначе човекът не би настъпил и мравка. А когато не можеш да настъпиш и мравка, ти трябва някой по-настъпателен от теб, та той да влезе в ролята на изпълнител, щом на теб не ти стиска.

— Убиец — кимна бавно Смит.

— Човек, склонен да убива заради самия акт на умъртвяването. Валентин Йертсен. И така, единият подбира подходяща почва за изява, другият я оползотворява. Импресарио и артист.

— Божичко — Смит прокара длани по бузите си. — Най-после дисертацията ми започва да придобива логика.

— В какъв смисъл?

— Бях на конференция в Лион. Изнесох лекция за убийствата на Вампириста. Макар колегите ми да са въодушевени от епохалните открития в научната ми работа, непрекъснато им обръщам внимание, че в дисертацията ми има един недостатък, който я прави негодна да бъде обявена за революционна. А именно: извършителят на тези убийства и очертаният от мен профил на типичния вампирист съществено се разминават.

— Как си описал типичния вампирист?

— Като човек с шизофрении и параноидни прояви, който с непреодолимата си жажда за кръв изтребва най-достъпните и най-лесните жертви; който не би бил в състояние да извърши убийство, изискващо толкова планиране и търпение. А деянията на Вампириста чертаят профил на убиец с подход на инженер.

— Един мозък — отсече Хари. — Идва при Валентин, принудително преустановил активността си, защото при всяко излизане от укритието си рискува полицията да го залови. Мозъкът предлага на Валентин ключове за апартаменти на жени, живеещи сами. Предоставя му снимки, сведения за навиците им, кога излизат и кога се прибират по домовете си — цялата информация, нужна на Валентин, за да напада тези жени, без да се излага на опасност. Как да откаже такова предложение?

— Перфектната симбиоза — кимна Смит.

Олег се прокашля.

— Кажи — подкани го Хари.

— Полицията от години издирва Валентин без успех-подхвана младежът. — Как тогава Лени Хел е успял да се свърже с него?

— Уместен въпрос — похвали го Хари. — Със сигурност не са се запознали в затвора. Досието на Лени Хел е чисто като сълза.

— Какво каза? — попита Смит.

— Чисто като сълза.

— Не, името повтори, името.

— Лени Хел. Говори ли ти нещо?

Халстайн Смит мълчеше и се взираше с отворена уста в Хари.

— О, мамка му — прошепна Хари.

— Какво? — не разбра Олег.

— Били са пациенти на един и същи психолог — поясни Хари. — Валентин Йертсен и Лени Хел са се запознали в чакалнята на психолога. Така ли е, Халстайн? Опасността от извършването на още убийства те освобождава от задължението да пазиш лекарска тайна.

— Вярно е, преди време Лени Хел беше мой пациент. Приемах го тук и той знае за навика ми да работя в обора до късно през нощта. Но не е възможно с Валентин да се засекли тук, защото терапията на Йертсен провеждах в кабинета ми в града.

Хари се наведе напред на стола.

— Допускаш ли Лени Хел да е бил инициаторът на тези убийства, а Валентин Йертсен — просто извършител? Подтикван от пристъпи на патологична ревност, Хел посочва на Йертсен жертвите — все жени, отрязали му квитанцията.

Халстайн Смит си потърка замислено брадичката с два пръста. Кимна.