Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Тогава защо не помоли мама да те закара?

— Помислих си, че ще ти е полезно да добиеш впечатление какво е ленсманска служба. Нищо чудно някой ден да работиш на такова място.

Олег натисна спирачка пред задните колела на трактор, изпод които хвърчеше сняг, докато веригите му пееха по асфалта.

— Искам да работя в Отдела за борба с насилието, не на село.

— Че какво му е на селото? Пък и този ленсмански пост е само на половин час от Осло.

— Подадох документи за курса на ФБР в Чикаго.

— Щом си толкова амбициозен, две-три години като ленсман няма да те стреснат — усмихна се Хари. — Тук завий наляво.

— Ими — представи се внушителният, добродушен на вид мъж пред вратата на ленсманския пост, който се помещаваше в една сграда със социалното ведомство. Свежият му загар наведе Хари на мисълта за зимна почивка на Гран Канария, макар че това вероятно се дължеше на предразсъдъци по отношение ваканционните предпочитания на жителите на Нитедал, чиито имена окончават на „и“.

Хари стисна ръката му.

— Благодаря за отделеното време, Ими. Даваме си сметка, че те безпокоим в почивен ден. Това е Олег, курсант в Полицейската академия.

— Прилича ми на бъдещ ленсман — Ими измери с поглед 190-сантиметровия младеж. — За мен е истинско удоволствие да ме посети не кой да е, а самият Хари Хуле. По-скоро вие ще си изгубите времето, не аз, опасявам се.

— Защо?

— От телефонния ни разговор разбрах, че Лени Хел не ви е вдигнал. Докато пътувахте за насам, поразпитах тук-там. Непосредствено след проведения разпит с него е заминал, оказва се, за Тайланд.

— Кой ви каза?

— Предупредил съседите и редовните си клиенти, че ще отсъства известно време. Сигурно си е взел тайландски номер, но не го е дал на никой от хората, с които говорих. Нито номера, нито адреса, където е отседнал в Тайланд.

— Явно е чудак?

— Може да се каже.

— Има ли семейство?

— Ерген е. Единствено дете. Още живее в дома на родителите си. След смъртта им обитава сам Свинарника.

— Какво е това?

— Така е известна къщата сред местните. Семейство Хел са потомствени свиневъди. Посъбрали пари и преди стотина година построили малко нетипична триетажна къща ей там горе. Явно хората са сметнали, че такъв палат е прекалено претенциозен за свинари, затова го нарекли Свинарника — засмя се ленсманът. — Не се мисли за повече от другите, нали така гласи прословутата максима?

— Мхм. Според вас какво ще прави толкова време в Тайланд Лени Хел?

— Ами какво може да прави там човек като него?

— Не го познавам, вие кажете.

— Свестен пич е. Умен, компютърен инженер. Работи на свободна практика от дома си. Ако се развали някой компютър, викаме него. Не пие, не се друса, не се занимава с глупости. Доколкото знам, взема добри пари. Но никак не му вървеше с нежния пол.

— По-конкретно?

Ими огледа парата, която се виеше от устата му.

— Голям студ е, момчета. Да влезем за едно кафе? — предложи той. — Подозирам, че Лени е заминал за Тайланд да си търси жена — каза Ими, докато наливаше шварцкафе в две бели керамични чаши с надпис „Социална служба“. После сипа и на себе си в своята фен чаша на отбора „Лилестрьом“. — В Норвегия не успя да се вреди при толкова силна конкуренция.

— Ясно.

— Както казах, Лени си е вълк единак. Саможив е, мълчаливец. И, естествено, не е магнит за нежния пол. Освен това е много ревнив, горкият. Доколкото знам, не с посегнал дори на буболечка — камо ли на жена, но веднъж постъпи оплакване от дама, защото Лени започнал да й досажда.

— Един вид, сексуален тормоз?

— Затрупал я с есемеси и цветя въпреки категоричния й отказ да си има работа с него. Вечер я причаквал пред службата й. Тя ясно му заявила, че не желае да й се мярка пред очите. И той действително престанал да се появява, но жената започнала да намира предметите в дома си не там, където ги била оставила. Затова се свърза с нас.

— И е предполагала, че Лени се е вмъквал в дома й?

— Привиках го на разговор. Той отрече. После работата се замълча.

— Лени Хел разполага ли с триизмерен принтер?

— Какво е това?

— Устройство, с което могат да се изработват дубликати на ключове.

— Нямам представа. Напълно възможно е. Нали е компютърджия.

— Споменахте и че бил ревнив. Колко ревнив? — попита Олег и двамата мъже се обърнаха към него.

— По десетобалната скала ли? — попита Ими. Хари не успя да прецени доколко въпросът на ленсмана е ироничен и доколко — сериозен.

— Чудя се дали става дума за патологична ревност — Олег хвърли колеблив поглед към Хари.