Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Хари разигра хронологията наум и направи някои сметки. Излизаше, че е напълно възможно Валентин да е хапнал пица с Лени, а после да е убил Елисе Хермансен в Осло. Поне чисто хипотетично времето би му стигнало.

Тир в насрещното платно профуча покрай тях с толкова висока скорост, че колата се разтресе.

Олег се прокашля.

— Как възнамеряваш да издействаш заповед за претърсване?

— Защо?

— Първо на първо, ти на практика не си служител в Отдела за борба с насилието. Второ на второ, не разполагаш с достатъчно основания да поискаш синя бюлетина.

— Така ли?

— Така — ако съм усвоил добре материала от лекциите.

— Да чуем — усмихна се Хари.

Олег понамали скоростта.

— Налице са неопровержими доказателства, че Валентин Йертсен е убил няколко жени. Лени Хел се е срещнал с две от тях. Този факт сам по себе си не е причина съдът да разреши на полицията да нахлуе в дома на Лени Хел, докато той е на почивка в Тайланд.

— Съгласен. Трудно ще издействаме съдебна заповед с толкова слаба мотивировка. Карай към Грини.

— Защо към Грини?

— Ще ми се да си поговорим с Халстайн Смит.

— Днес съм обещал на Хелга да готвим заедно.

— Ще го поразпитам за проявите на патологичната ревност. Ще готвите заедно, казваш? Няма проблем, ще стигна до Грини и на собствен ход.

— Грини ми е почти на път. Идвам и аз.

— Върви да готвиш с Хелга, Олег. Сигурно ще се позабавя при Смит.

— Свърши тя вече! Да не беше ми казвал, че мога да дойда.

Олег натисна газта, изнесе се вляво, изпревари един трактор и включи дългите светлини.

Изминаха следващия участък в мълчание.

— Шейсет — Хари набираше нещо на телефона си.

— И се хлъзга — добави Олег и отпусна педала за газта.

— Вюлер търся. Хари Хуле съм. Дано те намирам да скучаеш вкъщи… Охо?… Ще се наложи да обясниш на тази очарователна дама, която и да е тя, че се налага да помогнеш с някои сведения на един поодъртял, но легендарен полицай.

— Патологична ревност — повтори Халстайн Смит и огледа ентусиазирано двамата си току-що пристигнали гости. — Интересна тема. — Но наистина ли сте били толкова път само за да говорим за това? Темата не е ли по-скоро по специалността на Ауне?

Олег кимна, явно съгласен.

— Исках да поговорим и защото долових някакво колебание у теб.

— В какъв смисъл колебание?

— Вечерта, когато Валентин нахлу в дома ти, ти каза, че той е знаел.

— Какво е знаел?

— Именно това не го уточни.

— Бях в шок, изговорих куп глупости.

— Не. За пръв път онази вечер те видях изключително пестелив с думите, Смит.

— Чу ли, Мей? — засмя се Халстайн Смит към дребната жена, която им наливаше чай.

Тя кимна с усмивка, взе си чаша и отнесе каната в дневната.

— Значи, казал съм „той е знаел“ и ти си го разтълкувал като вербална проява на съмнение?

— В репликата ти долових някаква неяснота, Смит. Един вид, не проумяваш откъде Валентин е разполагал с определена информация. Греша ли?

— Не знам, Хари. Що се отнася до подсъзнанието ми, ти би отговорил по-успешно от мен. Неслучайно се нарича подсъзнание. Впрочем защо ме питаш за тази реплика?

— Защото се появи човек, на бърза ръка заминал за Тайланд. Накарах Вюлер да провери. Въпросният човек обаче не фигурира в нито един списък с пасажери на борда на самолети за Тайланд през периода, когато се предполага, че е заминал. През последните три месеца дебитната и кредитната карта на това лице не са били използвани нито веднъж за разплащания — нито в Тайланд, нито където и да било по света. И още нещо, не по-малко интересно. Вюлер откри името му в списъка с купувачите на триизмерни принтери през последната година.

Смит отмести поглед от Хари и се загледа през кухненския прозорец. Снегът разстилаше меката си блещукаща пухена завивка върху притъмнелите околни полета.

— Валентин знаеше къде се намира кабинетът ми. Това вложих в онези мои думи.

— Тоест, знаел е адреса ти?

— Не, не само адреса. От портата той се насочи право към обора. Знаел е не само, че там съм си оборудвал кабинет, а и че имам навика да стоя в този кабинет до посред нощ.

— Просто е забелязал светещия прозорец.

— От портата той не се вижда. Елате, ще ви покажа нещо.

Спуснаха се към обора. Смит отключи кабинета си, влязоха, той пусна компютъра.

— Пазя всички записи от охранителните камери. Трябва ми само малко време да се ориентирам в датите — започна да пише нещо на клавиатурата.

— Готина рисунка — Олег посочи човека прилеп на стената. — Зловеща работа.