Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Предполагам, защото току-що се освободих от влиянието му. Мислех си, че с Даниел ще е различно. Първо го опознах нали се сещате, не физически — и станахме наистина близки. Мислех си, че е истинско. Но после осъзнах, че всичко е лъжа. Ребека вероятно му е разказала всичко за мен, за да може да ме омае. Също като съпруга и гаджетата ми. Сваляха ме по баровете или когато работех. Даниел постъпи по същия начин, само че беше по-хитър.

През целия си живот съм се нуждаела от мъж до себе си. Понякога си представям, че съм фенерче, а мъжете са батериите. Не мога да светя, ако нямам поне една. След като убиха Даниел, лежах в стаята в мотела и изведнъж се почувствах различно. Обхвана ме гняв. Беше странно. Сякаш усещах вкуса му. Никога не ми се беше случвало. И осъзнах, че трябва да направя нещо. Но не да плача за Даниел или да обикалям да търся нов мъж. Преди винаги правех така. Не, реших да направя нещо за себе си. А кое е най-доброто в момента? Да ме арестуват. — Тя се изсмя. — Звучи глупаво, но това си е чисто мое решение. Не на някой друг.

— Мисля, че е добро.

— Ще видим. Ами, това е.

Наистина, помисли си Данс, не изглеждаше да има друго.

Качиха се в колата й. На път към Салинас тя се замисли за обвиненията: палеж, съучастие в убийство, укриване на престъпник, няколко други по-дребни.

Все пак жената се предаде доброволно и явно бе готова да сътрудничи. По-късно Данс щеше да я разпита и ако Джени кажеше истината, щеше да се застъпи за нея пред Сандовал.

Стигнаха в съдебния арест и полицайката подготви документите за ареста.

— Искате ли да се обадя на някого? — попита.

Джени понечи да каже нещо, но замълча и тихо се засмя:

— Не, мисля, че така е по-добре, да започна всичко от нулата. Всичко е наред.

— Ще ви осигурят адвокат. После ще трябва да си поговорим повече.

— Разбира се.

След тези думи жената тръгна по същия коридор, от който преди близо седмица бе избягал любовникът й.

На стотина-двеста метра на морското равнище сигурно бе прекрасен слънчев ден, но районът около болницата „Монтерей Бей“ тънеше в гъста мъгла.

Влажният въздух ухаеше на бор, евкалипт и цветя — гардения може би, но Данс не беше сигурна. Тя обичаше растения, но както с храната, предпочиташе да ги купува готови за употреба от хора, които разбират, а не да се опитва да ги отглежда сама, рискувайки да унищожи всичко.

Застанала до една цветна леха, тя погледна към входа на болницата. Роджър Уитфийлд тъкмо изкарваше сестра си с количка. Братът на Линда бе строен мъж със сериозно лице, чиято възраст можеше да е всякаква в границите между трийсет и пет и петдесет и пет години. Напълно отговаряше на очакванията на Данс — мълчалив и консервативен, с изгладени дънки, колосана риза и вратовръзка, закрепена с метална щипка, на която имаше кръстче. Когато се запознаха, бе стиснал силно ръката на Данс, без по лицето му да се появи и следа от усмивка.

— Извинете ме, ще сляза да докарам колата.

— Ще издържиш ли пътуването? — обърна се Данс към Линда, когато той се отдалечи.

— Ще видим. Имаме познати в Мендосино; бяха в нашата църква. Роджър им се обади. Може да пренощуваме у тях.

Линда гледаше разсеяно и нервно се смееше без повод — Данс предположи, че са й дали много, ама много силни успокоителни.

— Съветвам те да се отбиете. Не бързайте. Поглезете се.

— Да се поглезим… — Жената пак се засмя. — Как е Ребека? Не се сетих да попитам по-рано.

— Все още е в интензивното. — Данс кимна към болницата. — Може би не много далеч от стаята, в която ти лежа.

— Ще се оправи ли?

— Лекарите мислят, че да.

— Ще се моля за нея.

Линда пак се изсмя. Катрин си спомни характерния смях на Мортън Негъл. Тя коленичи до количката.

— Не знам как да ти благодаря за онова, което направи. Знам, че ти беше трудно. И съжалявам, че пострада. Без помощта ти нямаше да го заловим.

— Бог си върши работата, животът продължава. Доброто побеждава.

Полицайката не схвана мисълта й; беше като помпозните сентенции на Чарлс Овърби. Линда примигна.

— Къде ще погребат Даниел?

— Обадихме се на леля му в Бейкърсфийлд, но тя не помни дори собственото си име. Брат му — Ричард? Не проявява интерес. След аутопсията ще го погребат тук. За безплатните погребения в окръг Монтерей е прието телата да се кремират. Има обществено гробище.

— Осветено ли е?

— Не знам. Предполагам, че да.

— Ако не е, би ли намерила осветено? Подходящо място за гроба му. Аз ще платя.