Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Но знаеш ли кое е най-интересното в онзи случай?

— Кой случай? — не разбра федералната агентка.

— В случая „Руби“. Тексаската полиция го арестува за убийство. И знаеш ли какво? Джак Руби отиде в затвора. — Овърби сви рамене. — Съжалявам, но трябва да ти откажа, Ейми. Ще предам Келъг на монтерейската окръжна прокуратура. Ще препоръчам да му се предявят обвинения за убийство. А, и за нападение срещу полицай. Все пак Келъг е стрелял по Катрин, нали?

Сърцето на Данс прескочи. Правилно ли чу? Ти Джей я погледна и вдигна вежди. Шефът им продължи:

— Можем да добавим недобросъвестно възползване от силите на реда и заблуждаване на разследващ орган. Какво ще кажеш, Катрин?

Това не й беше хрумнало.

— Чудесно.

Грейб потърка бузата си с един от късите си, лакирани в тъмночервено нокти.

— Мислиш ли, че идеята наистина е добра, Чарлс?

— О, да. Убеден съм.

Събота

Обляна в сълзи, жената лежеше в стаята си в евтиния хотел край Дел Монте, на шосе №1. Слушаше бръмченето на колите и гледаше тавана.

Искаше да престане да плаче.

Но не можеше.

Защото той беше мъртъв.

Нейният Даниел вече го нямаше.

Джени Марстън докосна главата си, раната под превръзката я болеше жестоко. Постоянно мислеше за последните няколко часа с него, в четвъртък. Как стояха на плажа южно от Кармел и той държеше камъка, който й напомняше за Джасмин, котката на майка й, единственото живо същество, на което жестоката жена никога не би причинила болка.

Даниел държеше камъка и го въртеше в ръцете си.

— Тъкмо и аз това си мислех, красавице. Прилича на коте. — После я стисна за ръката и прошепна: — Гледах новините.

— О, в мотела ли?

— Да. Любима, полицията знае за теб.

— За…

— Знаят името ти. Знаят коя си.

— Така ли?

— Да.

— О, не… Даниел, миличък, съжалявам…

Тя затрепери.

— Забравила си нещо в стаята, нали?

Тя си спомни. Имейлът. Беше в джоба на дънките й. Призна с жален глас:

— Първото писмо, в което ми писа, че ме обичаш. Не можах да го унищожа. Ти ми каза да го направя, но не можах. Толкова съжалявам. Аз…

— Няма нищо, любима. Но ще трябва да го обсъдим.

— Разбира се, миличък — каза тя, готова за най-лошото.

Зачопли нервно дебелия си нос. Сега дори ангелските песни нямаше да й помогнат.

Той щеше да я изостави. Да я пропъди.

Оказа се обаче, че положението е по-сложно. Една от жените от Семейството му помагаше. Ребека. Искаха да създадат ново Семейство, да се оттеглят в планината и да живеят сами.

— Не смятах да те взимам, красавице, но когато те опознах, промених решението си. Осъзнах, че не мога да живея без теб. Ще говоря с Ребека, ще ми бъде нужно време, за да я убедя. Тя е… трудна. Но накрая ще направи, каквото й кажа. Ще станете приятелки.

— Не знам.

— Двамата с теб, красавице, имаме духовна връзка. С нея никога не съм се чувствал така. Там нещата бяха други.

Ако имаше предвид само секс, Джени щеше да го приеме. Тя не ревнуваше. Щеше да заревнува, ако обичаше друга, ако споделяше с нея радостите и тайните си, ако наричаше друга своя любима или красавица.

— Сега обаче трябва да внимаваме — продължи той. — Полицията знае за теб и лесно може да те открие. Затова трябва да изчезнеш.

— Да изчезна ли?

— За известно време. За месец-два. О, и на мен не ми харесва. Ще ми липсваш.

Личеше си, че е искрен.

— Не се безпокой. Всичко ще е наред. Няма да те изоставя.

— Наистина ли?

— Ще нагласим нещата така, сякаш съм те убил. Полицията ще престане да те издирва. Ще трябва малко да те разкървавя. Да изцапаме с кръв камъка и чантичката ти. Ще си помислят, че съм те убил и съм те хвърлил в океана. Ще боли.

— Съгласна съм, щом ще помогне да сме заедно.

Макар че си помисли: „Само не косата ми, не! Как ще изглеждам после?“

— Предпочитам да нараня себе си, любима, но няма как.

— Добре.

— Ела. Седни. Хвани се за крака ми. Стисни го силно. Така по-малко ще те заболи.

Болката беше ужасна. Но тя захапа ръкава си, стисна силно крака му и се сдържа да не изпищи, докато ножът се забиваше в кожата й.

Окървавената чантичка, окървавената статуя на Джасмин…

Той й даде адрес, на който да отседне в Сан Франциско. Обеща да й се обади, когато опасността премине.

Отидоха при скрития форд „Фокус“, който бяха откраднали от Мос Ландинг, и той й даде ключовете. Сбогуваха се и тя дойде в този евтин хотел. Пусна телевизора още щом влезе в стаята. По цял ден лежеше и притискаше болезнената рана на главата си. От новините узна, че Даниел Пел е бил застрелян при Пойнт Лобос. Зарови глава във възглавницата и запищя. Заудря по леглото. Накрая, изтощена от плач, заспа. Когато се събуди, остана в леглото, втренчена в тавана, местейки поглед от единия към другия ъгъл и обратно. Безспир. Безцелно.