Джеффри Дивер - Спящата кукла

Данс и Ти Джей бяха в кабинета на Чарлс Овърби. Началникът на КБР в Монтерей седеше зад бюрото си, гледаше една снимка на сина си, хванал голяма сьомга, и кимаше разсеяно. А може би гледаше часовника. Беше осем и трийсет вечерта. Вече втора поредна вечер главният агент оставаше до късно на работа. Истински рекорд.

— Гледах целия разпит. Добре се справи. Безспорно. Но той е доста хитър. На практика не призна нищо.

— Той е обигран лъжец с антисоциално поведение, Чарлс. Няма да признае. Исках само да проверя как ще се защитава и ще отрича. Унищожил ли е компютърни файлове, за които си е мислел, че ще го разобличат за подозрителното самоубийство в Лос Анджелес? Използвал ли е боеприпаси без разрешение? Пистолетът му случайно стрелял към мен… Съдебните заседатели ще му се изсмеят. Присъдата му е сигурна. Този разпит бе катастрофален за защитата му.

— Сериозно? Изглеждаше доста спокоен.

— Да, така е, и ще играе добре на подсъдимата скамейка, ако се стигне до съд. Но от тактическа гледна точка случаят му е безнадежден.

— Преследвал е въоръжен убиец. А ти твърдиш, че го е застрелял, защото дъщеря му се е самоубила заради някаква секта. Не е много убедително.

— Не се притеснявай за мотива… Ако някой убие жена си, за съдебните заседатели няма значение дали го е направил, защото му е сервирала препечено месо, или е искал да вземе парите от застраховката й. Убийството си е убийство. Случаят ще стане по-сериозен, когато свържем Келъг с другите убийства.

Данс му разказа за другите случаи: подозрителните обстоятелства около ареста в Чикаго предишната седмица, други два във Форт Уърт и Ню Йорк. Двете самоубийства. Един особено смущаващ случай във Флорида, където Келъг помагал на шерифството в окръг Дейд при разследване на отвличане. Заподозреният, латиноамериканец, организирал комуна в къщата си в покрайнините на Маями. Сред последователите му определено имало много верни хора, някои от тях — доста фанатизирани. Келъг го застрелял, след което заявил, че латиноамериканецът посегнал към оръжието си, но то така и не било намерено при претърсването. По-късно станало ясно, че комуната раздавала безплатна храна на бедни, организирала курсове за изучаване на Библията и събирала помощи за квартална занималия за деца на самотни родители. Обвиненията за отвличане били фалшиви, скалъпени от бившата съпруга на заподозрения.

Местната преса още поставяла въпроси за обстоятелствата около смъртта му.

— Звучи интересно, но не съм убеден, че ще го приемат в съда — измърмори Овърби. — Какви са веществените доказателства от плажа?

Данс съжали, че Майкъл О’Нийл го няма да й помогне с техническите подробности. (Защо не й се обаждаше?)

— Намерили са куршума, който Келъг е изстрелял по Катрин — каза Ти Джей. — Безспорно е, че е изстрелян от неговия пистолет.

Овърби изръмжа:

— Стрелба по невнимание… Успокой се, Катрин, някой трябва да защитава и другата страна.

— Гилзите от пистолета на Пел са намерени по-близо до мястото, където е стоял Келъг. Вероятно е стрелял с оръжието на Пел, за да го представи като самозащита. А, и по белезниците е намерен пясък. Това доказва, че Келъг…

— Предполага — поправи го Овърби.

— Предполага, че Келъг е обезоръжил Пел, изкарал го е на открито, хвърлил му е белезниците и когато той е посегнал, го е застрелял.

— Слушай, Чарлс — намеси се Данс, — не казвам, че доказателствата са неоспорими, но Сандовал ще спечели делото. Аз мога да свидетелствам, че Пел не е бил въоръжен, когато Келъг го е застрелял. Позицията на тялото го доказва.

Овърби впери поглед в друга риболовна снимка върху бюрото си.

— Какъв е мотивът?

Ама той не слушаше ли? Вероятно не.

— Ами, дъщеря му. Убива хора, които са свързани…

Шефът я погледна съсредоточено, изпитателно.

— Не, не мотивът на Келъг да убие Пел. Нашият мотив. Защо да раздухваме случая?

Аха, ясно. Значи нейният мотив. Дали си отмъщаваше на Келъг за лъжите?

— Рано или късно ще възникнат въпроси. Трябва да сме подготвени.

Днес шефът й бе подготвен.

Тя също.

— Защото Уинстън Келъг уби човек в район под наша юрисдикция.

Телефонът на Овърби иззвъня. Той постоя втренчен в него и на третото позвъняване вдигна.

Ти Джей прошепна:

— Това е добър мотив. По-добър отколкото ако не се беше представил добре в ресторанта.

Началникът затвори и пак се втренчи в снимката със сьомгата.

— Имаме посещение. — Подръпна вратовръзката си, за да я оправи. — От ФБР.