Джеффри Дивер - Спящата кукла

Затова атакува. Безжалостно, бързо. Извади от чантичката си цифров диктофон, сложи го на масата помежду им и го пусна. Чу се звън на телефон.

— Техническа поддръжка. Рик Адамс на телефона.

— Казвам се Келъг, от Девета улица. Отдел „Престъпления с масова принуда“.

— Да, агент Келъг. С какво мога да ви помогна?

— Близо до вас съм и имам проблем с компютъра си. Получих закодиран файл и човекът, който ми го изпрати, е забравил паролата. Операционната ми система е „Уиндоус Екс Пи“.

— Добре. Лесна работа. Ще ви помогна.

— Предпочитам да не ви използвам за лични услуги. Началството ми диша във врата.

— Ами, в Купертино има добри специалисти. Понякога им изпращаме поръчки. Но не вземат евтино.

— Бързи ли са?

— О, това ли? Определено.

— Чудесно. Бихте ли ми дали номера им?

Данс спря диктофона.

— Интересно — отбеляза Келъг, като наклони глава. — Изглежда, че някой е имитирал гласа ми.

Запази абсолютно спокойствие.

„Добър е“ — помисли си Данс. Все пак долови кратка пауза между първата му дума и другите, което показваше, че трескаво се опитва да измисли правдоподобен отговор.

— След няколко часа ще получим резултатите от гласовия анализ.

— О, те не могат да се фалшифицират. Доказано е научно… Чудя се кой ли иска да ме злепостави? Имам доста врагове.

— Уинстън, Пел не е писал нищо за „Нимю“ и самоубийства. Аз направих файла снощи.

Той само я изгледа безизразно.

— „Нимю“ беше капан. На компютъра на Джени нищо не е имало, аз сложих файла. Ти Джей намери къде се споменава „Нимю“ — в една вестникарска статия за жена на име Алисън Шарп. Интервю за местен вестник в Монтана — „Един месец с Даниел Пел“, нещо такова. Двамата се запознали в Сан Франциско преди дванайсет години, когато тя живеела в групировка, подобна на Семейството, наречена „Нимю“. Водачът кръщавал всички членове на герои от легендата за крал Артур. Алисън и Пел обикаляли на автостоп из щата, но след ареста му в Рединг по обвинения в убийство тя го изоставила. Пел вероятно не е знаел фамилното й име, затова я е търсил по онова, което му било известно: „Алисън“ и „Нимю“. Сигурно е искал да я убие, защото е знаела къде се намира планинският му връх.

— Значи си фалшифицирала файла и ме помоли да ти помогна при разкодирането. Защо беше тази игра, Катрин?

— Ще ти кажа. Стойката на тялото не отразява само поведението на живия човек. В положението на трупа също могат да се прочетат много неща. Снощи Ти Джей ми донесе всички материали за окончателния доклад. Прегледах снимките от местопроизшествието при Пойнт Лобос. Нещо не ми се стори наред. Пел не се е криел зад скалите. Беше на открито, по гръб. Краката му бяха свити, коленете му — мокри и изцапани с пясък. И двете, не само едното. Това ми се стори странно. Когато се отбраняват, хората приклякват или опират само едното си коляно на земята. Виждала съм абсолютно същата стойка при една жертва на гангстерско убийство — принудили го да коленичи и да се моли, преди да го застрелят. Защо е излязъл от прикритието си, застанал е на колене и е стрелял по теб?

— Не разбирам за какво говориш.

Келъг не издаваше никаква емоция.

— Според доклада на съдебния лекар куршумите са проникнали от горе надолу в тялото му, сякаш си стоял прав, а не приклекнал. Ако беше истинска престрелка, щеше да се опиташ да се прикриеш… Спомних си и последователността на звуците. Първо се чу гърмежът, а после, след известно забавяне — изстрелите. Не, мисля, че си видял къде се крие, хвърлил си гранатата, изтичал си и си го обезоръжил. После си го накарал да коленичи и си му хвърлил белезниците си да се закопчае. Когато е посегнал към тях, си го застрелял.

— Това е смехотворно.

Данс продължи със спокоен глас:

— А фугасната граната? След акцията в „Сий Вю“ трябваше да върнеш всички боеприпаси, които си получил. Това е процедурата. Защо си я задържал? Защото си чакал възможност да го убиеш. — Вдигна ръка. — Дали теорията ми е смешна или не, смъртта му повдигна някои подозрения. Реших да проверя по-внимателно. Да те проуча по-добре. Поисках досието ти от един приятел на съпруга ми на Девета улица. Открих някои интересни факти. Бил си замесен в застрелването на сектантски водачи при акции за залавянето им, а други двама са се самоубили при подозрителни обстоятелства, докато ти си бил консултант по разследвания срещу тях.

Самоубийството в Лос Анджелес бе най-обезпокоително. Водачка на секта се самоубила, като скочила от шестия етаж, само два дни след пристигането ти като консултант на местната полиция. Странното е, че никой преди това не я е чувал да говори за самоубийство. Не е оставила предсмъртна бележка и разследването срещу нея било само за данъчни измами. Странна причина да се самоубие. И така, наложи се да те проверя, Уинстън. Затова създадох фалшивия файл.