Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Добре — измърмори Уес.

Кракът му леко потрепна, но не изглеждаше много да се съмнява в думите й.

Сега обаче Маги се разтревожи:

— Няма ли пак да се омъжиш?

— Магс, откъде ти хрумна?

— Просто се чудех.

— Дори не мога да си го представя.

— Това не означава „не“ — отбеляза Уес.

Данс се засмя на този отговор, сякаш слушаше друг специалист по разпитите.

— Това е отговорът ми. Дори не мога да си го представя.

— Искам да съм кума — заяви Маги.

— Шаферка — поправи я Данс.

— Не, гледах по телевизията. Сега го правят по другия начин.

— По друг начин — пак я поправи майка й. — Но нека да не се разсейваме. Имаме палачинки и сок за унищожаване. И се налага да решим какво ще правим в неделя. Трябва да си помислиш за това.

— Ще си помисля — обеща Уес малко по-спокоен. Катрин довърши палачинката си с апетит, бе въодушевена от победата — беше искрена със сина си и получи разрешение да излезе на среща. Странно, но този малък успех много облекчи напрежението от изминалия ден.

В пристъп на добро настроение изпълни молбата на Маги и поръча по една палачинка с кренвирш за кучетата. Момиченцето им даде лакомствата, когато се върнаха в колата. Овчарката Дилън изгълта своята на няколко хапки, докато по-изтънчената Патси деликатно изяде кренвирша, след което занесе палачинката на недостъпно място между седалките и я остави там за черни дни.

Когато се прибраха, Данс отдели няколко часа за къщната работа, проведе няколко телефонни разговора, включително с Мортън Негъл, който отново й благодари, че е спасила семейството му.

Уинстън Келъг не се обади, което беше добре (значи щяха да се срещнат).

Майкъл О’Нийл също не се обаждаше и това вече не беше добре.

След тежка операция Ребека Шефилд бе в стабилно състояние. През следващата седмица щеше да остане в болницата под охрана. Предстояха й още операции.

Данс разговаря с Мартин Кристенсен за уебсайта им „Американски мелодии“, после, след като отхвърли работата, дойде време за десерт: пуканки, което беше логично решение след сладката вечеря. Намери един пакет, пъхна го в микровълновата и в последния момент успя да спаси царевичните зърна от масово унищожение, преди хартията да пламне, както беше станало миналата седмица.

Изсипваше съдържанието на плика в купичка, когато телефонът отново иззвъня.

— Мамо — нетърпеливо извика Уес. — Умирам от глад.

Данс обожаваше този му тон. Означаваше, че вече е в добро настроение.

— Това е Ти Джей — обяви, като погледна дисплея.

— Поздрави го от мен — каза момчето, като напъха шепа пуканки в устата си.

— Имаш поздрави от Уес.

— Предай и на него. И му кажи, че съм до осмо ниво на „Зарг“.

— Това много ли е?

— Не можеш да си го представиш.

Данс предаде новината на Уес, който се ококори:

— Осмо ниво? Няма начин!

— Това го впечатли. Кажи какво има?

— При кого отиват всички неща?

— Кои са тези „неща“?

— Веществени доказателства, доклади, имейли, всичко. Цялата бумащина.

Имаше предвид крайния отчет. В този случай с многобройни тежки престъпления и сътрудничество между няколко полицейски служби щеше да има цял куп материали. Тя бе ръководила преследването и случаят бе в компетенцията на КБР.

— Аз. Е, по-скоро ние.

— Първият отговор повече ми хареса, шефке. Между другото, спомняш ли си Нимю?

Тайнствената дума…

— Какво за нея?

— Току-що попаднах на следа. Искаш ли да се разровя?

— Няма да е зле. Не искам да оставям неизяснени неща.

— Става ли утре? Тази вечер не е много за срещи, но Лукриша може да се окаже жената на мечтите ми.

— Излизаш с жена на име Лукриша? Да се представиш добре… Слушай какво. Донеси ми всички материали. И каквото си намерил за „Нимю“. Аз ще се заема.

— Супер си, шефке. Ще те поканя на сватбата.

Петък

Катрин, с черен костюм и тъмночервена памучна блуза, седеше на маса пред ресторант „Бей Вю“ край Рибарския кей в Монтерей. Заведението отговаряше на името си — „Гледка към залива“. От него се откриваше изглед към брега чак до Санта Крус. Но в момента не се виждаше. Тази сутрин Полуостровът тънеше в типичната юнска мараня. Вълма от мъгла като дим от запалени мокри съчки заобикаляха кея. Температурата бе под петнайсет градуса.

Снощи Данс бе в приповдигнато настроение. Даниел Пел вече нямаше да върши престъпления, Линда щеше да се оправи. Негъл и близките му оцеляха. Тя и Уинстън Келъг правеха планове за договореното „после“.