Джеффри Дивер - Спящата кукла

Пел не би се поколебал да ги нападне, разбира се — вероятно дори бе замислил да го направи — но часът не съвпадаше. По това време убиецът вече е бил у Мортън Негъл.

— Не е бил той.

— Сигурно е било котка. Или кучето на Пъркинсови. Трябва да се научат да го прибират. Ще им кажа.

Катрин знаеше, че майка й ще изпълни заканата си.

Данс извика децата и ги качи в колата, където чакаха кучетата. Прегърна баща си и се уговориха да ги вземе от тържеството за рождения му ден в Морския клуб в неделя. Данс щеше да изпълнява ролята на шофьор, за да могат родителите й да се забавляват и да пият на воля шампанско и пино ноар. Помисли си да покани и Уинстън Келъг, но реши да не бърза. Първо да види как ще мине срещата утре.

Замисли се какво ще вечерят и установи, че никак не й се готви.

— Ще преживеете ли с палачинки от „Бейсайд“?

— Урааа! — извика Маги.

Заразмишлява на глас какъв сироп да си вземе. Уес също се зарадва, но беше по-сдържан.

В закусвалнята заеха едно сепаре. Данс напомни на сина си, че е негово задължение да измисли приключението им за неделя.

— И така, имаш ли вече план?

— Още не знам.

Той остана загледан в менюто дълго време. Маги поиска да вземат нещо и за кучетата. Данс й обясни, че палачинките не са, за да празнуват, че отново цялото семейство е заедно, а просто защото не й се готви.

Когато големите, изпускащи пара чинии дойдоха, Уес попита:

— Чу ли за оня фестивал? За лодките?

— Какви лодки?

— Дядо ни разказа. В залива щяло да има шествие с лодки и концерт. На „Канъри Роу“.

Тя си помисли, че е свързано с фестивала на Джон Стайнбек.

— В неделя ли е? Искаш ли да отидем?

— Утре вечер — отвърна Уес. — Много ще е забавно. Може ли да отидем?

Данс се изсмя мислено. Нямаше как синът й да е узнал за вечерята й с Келъг утре вечер. Или пък беше? Тя умееше да отгатва мислите на децата си, защо и те да не предусещаха нейните?

Поля палачинката си със сироп и си позволи малко масло. Колебаеше се.

— Утре ли? Чакай да помисля.

Първата й реакция, когато видя мрачното лице на Уес, бе да се обади на Келъг и да отмени срещата. Понякога просто е по-лесно…

Спря Маги да не излее върху палачинките си огромно количество боровинков и ягодов сироп и отговори импулсивно:

— О, не мога, скъпи. Имам план за утре.

— О…

— Но съм сигурна, че дядо с удоволствие ще ви заведе.

— Какво ще правиш? С Кони ли ще излизаш? Или с Мартин? Може и те да поискат да дойдат. Ще отидем заедно. Могат да доведат и близнаците.

— Да, близнаците, мамо! — възкликна Маги.

Данс още се двоумеше. Спомни си думите на психотерапевта:

— Катрин, не приемай толкова сериозно думите им. На родителите често им се струва, че децата им повдигат уместни възражения срещу евентуален втори баща или дори срещу случайни връзки. Погрешно е да мислиш така. Той вижда в действията ти предателство към паметта на баща му. Това няма нищо общо с приятеля ти.

Тя взе решение:

— Ще ходя на вечеря с колегата, с когото работехме по случая.

— Агент Келъг — измърмори момчето.

— Да. Той скоро се връща във Вашингтон и исках да му благодаря за помощта.

Почувства се малко гузна за скрития намек, че понеже Келъг живее далече, вероятността за дълготрайна връзка с него е малка. (А може би чувствителният Уес щеше да стигне до заключението, че майка им вече е решила да ги отдели от приятели и близки и да се преселят в столицата.)

— Добре — измърмори момчето, замислено отряза от палачинката и започна да се храни.

Данс често съдеше за реакциите по апетита му.

— Хей, синко, какво има?

— Нищо.

— Дядо ви с удоволствие ще ви заведе да гледате лодките.

— Да.

— Не харесваш ли Уинстън? — импулсивно попита.

— Добре е.

— Можеш да ми кажеш.

Тя също започваше да губи апетит.

— Не знам… Не е като Майкъл.

— Не, не е. Но много хора не са като Майкъл.

„Скъпият ми приятел, който не иска да ми говори“ — помисли си мрачно.

— Това не означава, че не мога да излизам на вечеря с тях, нали?

— Предполагам.

Замълчаха за няколко минути. После Уес изтърси:

— Маги също не го харесва.

— Не съм казала такова нещо! Не измисляй неща, които не съм казала!

— Напротив, каза. Заяви, че имал шкембе.

— Не съм!

Момиченцето се изчерви, което подсказа на Данс, че наистина го е казала.

Тя се усмихна и остави вилицата си.

— Слушайте, вие двамата. Дали ще ходя с някого на вечеря, или на кино, това не променя нищо. Къщата, кучетата, живота ни. Нищо. Обещавам. Разбрано?