Жорж Сименон - Мегре при министъра

Здесь есть возможность читать онлайн «Жорж Сименон - Мегре при министъра» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: Труд, Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мегре при министъра: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мегре при министъра»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Сто двайсет и осем деца намират смъртта си при рухването на новопостроен санаториум в Клерфон в третата книга от серията с най-добрите романи на Жорж Сименон от поредицата "Крими". Правителството търси изкупителна жертва в лицето на министъра на строителството Поен. В конфиденциален телефонен разговор и извън правилата министърът въвлича Мегре в заплетената политическа афера. За комисаря от френската полиция политиката буди боязън. Но сега случаят е малко по-различен, а разследването ще разкрие много от тайните и интригите из най-високите постове в държавата.
Жорж Сименон (1903-1989 г.), бащата на психологическия криминален роман, е роден в Лиеж, Белгия. Написал е около 500 романа, като става популярен сред читателската аудитория със серията, посветена на разследванията на инспектор Мегре.

Мегре при министъра — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мегре при министъра», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ако той разполагаше с този документ, то тогава защо не го публикуваше?

Сега бе дошъл ред на Мегре да задава въпроси, също като онези в статията.

Ако Маскулен не разполагаше с документа, тогава откъде знаеше, че докладът е бил намерен?

Откъде беше научил, че докладът е бил предаден от Пикмал на някое официално лице?

И откъде можеше да подозира, че Поен не го е предал, на свой ред, на по-високо равнище?

Мегре не беше в течение на задкулисните политически игри, не искаше и да бъде. При все това нямаше нужда да знае кой знае колко за интригите, които се плетяха тайно, за да може да забележи следното:

1. Три пъти след злополуката в Клерфон се бе споменавало за доклада „Калам“ именно в съмнителното, да не кажем изнудваческо, вестниче „Ла Рюмьор“, собственост на Хектор Табар.

2. Намирането на този доклад бе последвало публикациите при твърде странни обстоятелства.

3. Пикмал, който бе най-обикновен пазач във Висшата школа по строителство, бе отишъл направо в кабинета на министъра, вместо да мине по йерархическия път, в случая — през директора на Висшата школа.

4. Жозеф Маскулен беше в течение относно предаването на доклада.

5. Изглежда, беше в течение и относно изчезването на доклада.

Дали Маскулен и Табар играеха една и съща игра? И дали я играеха заедно, или всеки от своята страна?

Мегре за сетен път отвори прозореца и остана дълго там, наблюдавайки кейовете покрай Сена, докато пушеше лулата си. Никога не се бе занимавал с толкова объркана история, при това, разполагайки с толкова малко елементи.

Когато ставаше дума за обир или за убийство, той още от началото се озоваваше в познати води. Но тук, напротив, ставаше дума за хора, чиито имена той само бе чувал или за които беше чел по вестниците.

Знаеше например, че Маскулен обядва всеки ден на една и съща маса в ресторанта „Филе от калкан“ на площад „Де Виктоар“, в който познати постоянно се отбиваха да му стиснат ръката или да му прошепнат нещо на ухо.

Смяташе се, че Маскулен знае всичко за личния живот на известните политици. Рядко се изказваше в парламента, а името му се появяваше по вестниците само в навечерието на някое важно гласуване. Тогава обикновено се публикуваше следното съобщение:

Депутатът Маскулен предсказва, че проектът ще бъде приет с триста четирийсет и два гласа.

Хората от занаята възприемаха неговите прогнози като думи от Евангелието, тъй като Маскулен рядко допускаше грешка, и то най-много с два-три гласа.

Не участваше в никакви комисии, не беше председател на нито един комитет, но при все това от него се опасяваха повече, отколкото от ръководителя на някоя голяма партия.

Към обяд на Мегре му се прииска да отскочи до ресторанта „Филе от калкан“ и да обядва там, та дори само за да погледне по-отблизо човека, когото бе виждал единствено по време на официални церемонии.

Маскулен беше ерген, макар че вече бе попрехвърлил четирийсетте. Никой не бе чувал да има любовница. Не се появяваше нито по светските салони, нито в театрите или нощните заведения. Имаше продълговата костелива глава и още от обяд започваше да изглежда небръснат. Не умееше да се облича, по-точно не се интересуваше, от това, как изглеждат дрехите му. А те никога не бяха изгладени и му придаваха подозрително нечист вид. След като Поен му бе описал как изглежда Пикмал, защо ли на Мегре някак му се струваше, че и той е от същия тип мъже?

Той не се доверяваше на самотниците, на хората, които нямат никаква определена наклонност.

Но в края на краищата не отиде да обядва във „Филе от калкан“, понеже това щеше да прилича на открито обявяване на война. Запъти се към „Брасри Дофин“, срещна там двама свои колеги и в продължение на един час не му се наложи да спомене за доклада „Калам“.

Един от следобедните вестници подхващаше отчасти темата на „Льо Глоб“, но много по-предпазливо, със завоалирани изречения. В него се задаваше само въпросът каква е истината относно доклада „Калам“. Един от редакторите се бе опитал да вземе интервю от министър-председателя по този повод, но не бе успял да се добере до него.

Не се споменаваше Поен, понеже строителството на санаториума всъщност бе на пряко подчинение на Министерството на здравеопазването.

Беше вече три часът, когато на вратата на Мегре се почука. Мегре промърмори нещо и тя веднага се отвори. Влезе Лапоент със загрижен израз на лицето.

— Има ли нещо ново?

— Нищо определено, шефе. Засега всичко може да бъде просто една случайност.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мегре при министъра»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мегре при министъра» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мегре при министъра»

Обсуждение, отзывы о книге «Мегре при министъра» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x