Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Коули го погледна през рамо:

— Ще се хвана на въдицата. Колко?

— Хванахте се — каза Чък и нададе лек, подобен на лай смях.

— Някой ден ще пораснете, комисар — каза Коули. — Нали?

— Имам съмнения.

Теди вдигна листа хартия пред гърдите си и го почука с пръст, за да привлече вниманието им.

— Погледнете още веднъж.

ЗАКОНЪТ НА 4

АЗ СЪМ 47

ТЕ БЯХА 80

+ ВИЕ СТЕ 3

НИЕ СМЕ 4

НО

КОЙ Е 67?

След минута Коули каза:

— Прекалено съм уморен, господин комисар. Точно в момента за мен всичко това е празно бръщолевене. Съжалявам.

Теди погледна Чък. Чък поклати глава.

Теди каза:

— Именно знакът „плюс“ раздвижи мисълта ми, накара ме да погледна написаното отново. Погледнете реда под „Те бяха осемдесет“. Предполага се, че трябва да добавим двата реда. Какво получавате?

— Сто двайсет и седем.

— Едно, две и седем — каза Теди. — Точно така. Сега добавете три. Но то е отделено. Тя иска от нас да отделим числата. Значи, там имате едно плюс две плюс седем плюс три. Колко ви дава това?

— Тринайсет. — Коули се поизправи на леглото.

Теди кимна:

— Числото тринайсет има ли някаква особена връзка с Рейчъл Соландо? Дали не е родена на тринайсети? Или се е омъжила на тази дата? Или е убила децата си на тринайсети?

— Ще трябва да проверя — каза Коули. — Но числото тринайсет често пъти е важно за шизофрениците.

— Защо?

Коули сви рамене:

— По същия начин, както е за много хора. То е поличба за лош късмет. Повечето шизофреници живеят в състояние на страх. Това е обичайният обвързващ елемент в това заболяване. Така че повечето шизофреници освен това са и дълбоко суеверни. Числото тринайсет се връзва с това.

— В такъв случай звучи логично — каза Теди. — Погледнете следващото число. Четири. Съберете едно и три, за да получите четири. Но едно и три отделно?

— Тринайсет. — Чък се отдръпна от стената и наклони глава към листа хартия.

— И последното число — каза Коули. — Шейсет и седем. Шест плюс седем е равно на тринайсет.

Теди кимна:

— Това не е „законът на четирите“. А законът на тринайсетте. В името Рейчъл Соландо има тринайсет букви.

Теди проследи как Коули и Чък броят на пръсти.

— Продължавайте — каза Коули.

— Приемем ли веднъж това, Рейчъл ни оставя цяла пътека от трохи. Кодът следва най-елементарния принцип на съотнасяне на число към буква. Едно е равно на „А“. Две е равно на „Б“. Следвате ли мисълта ми?

Коули кимна, последван от Чък секунда по-късно.

— Първата буква от името й е „Р“. Численото съответствие на „Р“ е осемнайсет. „А“ е едно, „В“ е три. Следващата буква е равна на осемнайсет. „Е“ е пет. „Л“ е дванайсет. Осемнайсет, едно, три, осем, пет и дванайсет. Съберете ги, момчета, и какво получавате?

— Иисусе — тихо каза Коули.

— Четирийсет и седем — каза Чък: беше разтворил широко очи и се взираше в листа хартия над гърдите на Теди.

— Това е „Аз“ — каза Коули. — Първото й име. Сега разбирам. Но кои са „те“?

— Последното й име — каза Теди. — То е тяхно.

— Чие?

— На семейството на съпруга й и техните предци. То не е нейно, не и по рождение. Или става дума за децата й. Във всеки от двата случая, всъщност няма значение, не е важно. Въпросът е в последното й име — Соландо. Вземете буквите и прибавете числените им съответствия, и, да, повярвайте ми, получавате осемдесет.

Коули слезе от леглото и двамата с Чък застанаха пред Теди да погледнат кода, окачен на гърдите му.

След малко Чък вдигна поглед и погледна Теди в очите:

— Какъв си ти — проклетият Айнщайн ли?

— Някога преди разбивали ли сте кодове, комисар? — попита Коули, с очи, все още приковани върху листа. — През войната?

— Не.

— Тогава как…? — попита Чък.

Ръцете на Теди се бяха изморили да държат листа вдигнат.

Той го остави на леглото.

— Не знам. Решавам много кръстословици. Обичам загадките. — Той сви рамене.

Коули каза:

— Но отвъд океана сте били в армейското разузнаване, нали? Теди поклати глава:

— В редовната армия. Вие, докторе, обаче сте били в разузнавателните служби отвъд океана.

Коули каза:

— Не, работех като консултант.

— Какъв тип консултации?

Коули му отправи онази своя потайна усмивка, изчезнала почти толкова бързо, колкото се появи:

— От онзи тип, за който не се говори.

— Но този код е доста елементарен — каза Теди.

— Елементарен ли? — каза Чък. — Ти го обясни, а мен още ме боли главата.

— Но за вас, докторе?

Коули сви рамене: