Деннис Лихэйн - Злокобен остров

— Ама и ти с твоите въпроси. Вечно тези въпроси.

— Да, но защо?

— Някои места получават име и то си остава. Вероятно пирати.

— Пирати ли? — На Теди му хареса как звучи това. Можеше да си ги представи — яки мъже с превръзки на очите, с високи ботуши и лъскави саби.

Баща му каза:

— Тук са се крили в старите времена. — Ръката му обходи с широк жест хоризонта. — На тези острови. Криели са се. И са криели златото си.

Теди си представи цели сандъци с това злато, с монетите, разпилели се покрай стените на сандъците.

По-късно започна да му прилошава, многократно и силно, и от гърлото му избликнаха черни струи, като въжета, през борда на бащината му лодка и се изляха в морето.

Баща му се изненада, защото Теди беше започнал да повръща часове след началото на плаването, когато океанът беше равен и блестеше от собственото си спокойствие. Каза му: „Всичко е наред. За първи път ти е. Няма от какво да се срамуваш“.

Теди кимна и си избърса устата с парче плат, което му даде баща му.

Баща му рече:

— Понякога има движение, а не можеш дори да го почувстваш, докато не се изкачи вътре в теб.

Ново кимване: Теди не беше в състояние да каже на баща си, че не движението беше онова, от което му се беше обърнал стомахът.

Беше заради всичката тази вода. Простираща се навсякъде около тях, докато на света вече не беше останало нищо друго. Как Теди вярваше, че тя може да погълне небето. До този момент никога не беше знаел, че са толкова сами.

Погледна към баща си, със сълзящи и зачервени очи, и баща му каза: „Ще се оправиш“, и Теди се опита да се усмихне.

През лятото на трийсет и осма баща му замина на борда на един китоловен кораб от Бостън и вече не се върна. На следващата пролет отломки от лодката изплуваха на Небраска Бийч в градчето Хъл, където израсна Теди. Парче от кила, котлон с гравираното в основата му име на капитана, консерви с доматена и картофена супа, два капана за омари, продънени и обезформени.

Погребалната служба за четиримата риболовци се проведе в църквата „Света Тереза“, чиято задна стена опираше в същото море, погубило толкова много от нейните енориаши, а Теди стоеше заедно с майка си и слушаше хвалебствени речи за капитана, първия помощник-капитан, и третия риболовец, стар морски вълк на име Гил Рестак, който тероризираше баровете на Хъл, откакто се върна от Голямата война с раздробено стъпало и твърде много грозни картини в ума си. Въпреки това, каза един от барманите, които той бе тероризирал, в смъртта всичко е простено.

Собственикът на лодката, Никос Коста, призна, че почти не е познавал бащата на Теди, че той бил нает в последната минута, когато един член на екипажа си счупил крака при падане от камион. И все пак, капитанът беше говорил похвални неща за него, беше казал, че всички в града знаели, че се справя добре с работата на надница. А не било ли това най-голямата похвала, която може да се каже за някого?

Докато стоеше в онази църква, Теди си спомни за онзи ден в лодката на баща си, защото никога повече не бяха излезли в морето. Баща му все повтаряше, че ще излязат, но Теди разбираше, че го казва само за да може синът му да запази донякъде гордостта си. Баща му никога не спомена случилото се през онзи ден, но един поглед бе преминал между тях, когато се отправиха към къщи, обратно през редицата от острови, Злокобния остров — зад гърба им, Томпсън — все още напред, а очертанията на града на фона на небето — толкова ясни и така близо, та ти се струваше, че можеш да повдигнеш някоя сграда, като я уловиш за шпила й.

— Това е морето — каза баща му, като леко разтриваше с ръка гърба на Теди, когато се облегнаха на кърмата. — Някои мъже се привързват към него. Други пък то прибира при себе си.

И беше погледнал Теди по такъв начин, че Теди разбра в кои от тези мъже вероятно щеше да се превърне той.

За да стигнат до там през петдесет и четвърта, взеха ферибота от града и минаха през поредица други малки, забравени острови — Томпсън и Огледалния остров, Грейп и Бъмпкин, Рейнфорд и Лонг — които обгръщаха скалпа на морето с твърди пясъчни туфи, жилави дървета и скални образувания, по-бели от кости. С изключение на снабдителните курсове във вторниците и неделите, фериботът се движеше нередовно, и в корабната кухня не беше останало нищо, освен металните листове, които покриваха пода, и две стоманени пейки, простиращи се по дължина под прозорците. Пейките бяха закрепени с болтове за пода и неподвижно закрепени към дебели черни стълбове в двата края, а от стълбовете на оплетени купчини висяха белезници и вериги.