Деннис Лихэйн - Злокобен остров

Теди погледна към Чък. Чък му се усмихна леко, малко смутен.

Чък каза:

— Не съм възпитаван да бягам, докторе.

— Ах, да — възпитаван. А кой ви е отгледал и възпитал?

— Мечките — каза Теди.

Погледът на Коули просветна и той леко кимна на Теди.

Нахринг обаче явно не оценяваше хумора. Оправи панталоните си на коленете.

— Вярвате ли в Бог?

Теди се разсмя.

Нахринг се наведе напред.

— О, вие говорите сериозно? — каза Теди.

Нахринг чакаше.

— Някога виждали ли сте лагер на смъртта, докторе?

Нахринг поклати глава.

— Не? — Сега и Теди се прегърби напред. — Английският ви е много добър, почти безупречен. Въпреки това все още доста затвърдявате съгласните.

— Легалната имиграция престъпление ли е, господин комисар?

Теди се усмихна и поклати глава.

— Да се върнем тогава към Бог.

— Вижте лагер на смъртта някой ден, докторе, после отново ми изложете чувствата си по отношение на Бог.

Кимването на Нахринг представляваше бавно затваряне и повторно отваряне на клепачите, а после той отново насочи погледа си към Чък.

— А вие?

— Никога не съм виждал лично лагерите.

— Вярвате ли в Бог?

Чък сви рамене:

— Във всеки случай отдавна не съм се замислял много за него.

— Откакто баща ви почина, нали?

Сега и Чък се наведе напред и се взря в дребния пълен мъж с очите си с цвят на препарат за чистене на стъкла.

— Баща ви е мъртъв, нали? А също и вашият, комисар Даниелс? Всъщност, готов съм да се обзаложа, че и двамата сте изгубили доминиращата мъжка фигура в живота си преди петнайсетия си рожден ден.

— Петица каро — каза Теди.

— Извинете? — Нахринг се прегърби още по-напред.

— Това ли е следващият ви салонен фокус? — попита Теди. — Да ми кажете коя карта държа. Или, не, чакайте — ще разрежете някоя медицинска сестра наполовина, ще извадите заек от главата на д-р Коули.

— Това не са салонни трикове.

— А какво ще кажете за това — каза Теди — искаше му се направо да отскубне тази подобна на череша глава от буцестите рамене. — Научавате една жена как да минава през стени, да се издигне над сграда, пълна със санитари и надзиратели, и да преплува морето.

Чък каза:

— Това си го бива.

Нахринг си позволи ново бавно примигване, което напомни на Теди за домашна котка след хранене.

— Отново ще кажа: вашите защитни механизми са…

— О, ето сега.

— … впечатляващи. Но въпросът на дневен ред…

— Въпросът на дневен ред — каза Теди — е, че снощи това заведение претърпя около девет очебийни нарушения на сигурността. Имате изчезнала жена и никой не я търси…

— Търсим.

— Усърдно?

Нахринг се облегна назад и погледна Коули по такъв начин, че Теди се запита кой от двамата всъщност отговаря тук.

Коули долови погледа на Теди и долната част на челюстта му леко порозовя.

— Освен другите си длъжности, д-р Нахринг служи и като главна свръзка с нашия борд на надзорниците. Тази вечер го поканих тук в качеството му на такъв, за да отговори на предишните ви запитвания.

— Какви бяха тези запитвания?

Нахринг запали отново лулата си с клечка кибрит, която държеше в свитата си длан.

— Отказваме да разкрием лични досиета на клиничния си персонал.

— Шийхан — каза Теди.

— Който и да е.

— Вие по същество възпрепятствате грубо срещата ни с трети лица.

— Не съм запознат с този термин.

— Обмислете идеята да пътувате повече.

— Господин комисар, продължете разследването си, а ние ще помагаме, с каквото можем, но…

— Не.

— Извинете? — Сега Коули се наведе напред: и четиримата бяха привели рамене и протегнали глави напред.

— Не — повтори Теди. — Това разследване приключи. Ще се върнем в града с първия ферибот. Ще внесем рапортите си и въпросът ще бъде прехвърлен — това е само мое предположение — на момчетата на Хувър. Но ние вече сме извън това.

Лулата на Нахринг остана да потрепва в ръката му. Коули отпи от питието си. Малер звучеше тихо. Някъде в стаята тиктакаше часовник. Отвън дъждът беше станал пороен.

Коули сложи чашата си на масичката до стола си.

— Както желаете, господин комисар.

Валеше порой, когато си тръгнаха от къщата на Коули: дъждът барабанеше по покрива от каменни плочи и настлания с тухли вътрешен двор, по покрива на чакащата кола. Теди го виждаше как прорязва тъмнината в коси сребристи струи. От верандата на Коули до колата имаше само няколко крачки, но въпреки това се измокриха до кости, а после Макферсън заобиколи отпред и скочи зад волана, и мокри пръски заляха арматурното табло, когато той тръсна глава, за да прогони влагата и запали двигателя на пакарда.