Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— И какво? — попита Кастро. — Да не са две? С еднакви имена? Близначки?

Адамсберг завъртя глава, разклащайки коняка в чашата си.

— Има само една — отвърна той. — Една-единствена Клеманс Валмон, убита преди пет или шест месеца. Тази — и той посочи с брадичка гроба. — И е имало някой, който е живял два месеца у Матилд Форестие на улица „Патриарш“ под името Клеманс Валмон. Някой, който е убил Клеманс Валмон.

— И кой? — попита Делил.

Адамсберг извинително погледна Данглар, преди да отговори.

— Мъж — отговори той. — Човекът с кръговете.

Отдалечиха се от изкопа, за да дишат по-спокойно. Двама мъже се сменяха да го пазят. Чакаха екипа от лабораторията и комисаря от Невер. Адамсберг седеше с Кастро близо до камионетката, а Данглар отиде да се поразходи.

Разхожда се половин час. Слънцето топлеше гърба му и вливаше в тялото му изгубените сили. Значи земеровката е била човекът с кръговете. Значи той е заклал Клеманс Валмон, после Мадлен Шатлен, после Жерар Понтийо и накрая жена си. Мозъкът му на алчен старец бе изфабрикувал адска механика. Най-напред кръговете. Много кръгове. Докато всички повярват, че си имат работа с психар. Жалък психар, използван от убиеца. И нещата се бяха развили според плана му. Арестуваха го, той призна за кръговете точно както бе решил. Така че го освободиха и всички хукнаха подир Клеманс Валмон. Убийцата, която им бе приготвил. Мъртвата от месеци Клеманс, която напразно щяха да търсят, докато накрая закрият делото. Данглар се намръщи. Прекалено много неща оставаха неясни.

Отиде при комисаря, който мълчаливо дъвчеше парче хляб заедно с Кастро, все така седнал в края на пътеката. Напълнил шепа с трохи, Кастро се опитваше да примами една косерка.

— Защо — попита Кастро, — защо женските птици са винаги по-невзрачни от мъжките? Женските са кафяви, бежови, никакви. Ще речеш, че им е все тая. А мъжките са червени, зелени, златисти. Но защо, за бога? Съвсем наопаки.

— Казват — обясни Адамсберг, — че мъжките имат нужда от всичко това, за да ги харесат. Мъжките все трябва да измислят какви ли не трикове. Не знам дали сте го забелязали, Кастро. Какви ли не трикове. Толкова е уморително!

Косерката отлетя.

— Косерката — намеси се Делил — си има достатъчно работа. Да снася яйца, да ги мъти, нали така?

— Като мен — каза Данглар. — Трябвало е да се родя косерка. Яйцата са ми голяма грижа. Особено последното, което оставиха в гнездото ми, кукувичето.

— Е, да, ама ти не се обличаш в бежово и кафяво — забеляза Кастро.

— О, майната му на всичко — каза Данглар. — Тия зооантропологически клишета не струват много. Няма да разбереш хората, като ги сравняваш с птиците. Какво си мислиш ти? Птиците са си птици и толкова. За какво се занимаваш с тях, когато тук имаме цял един труп и не разбираме защо го имаме? Освен ако ти разбираш?

Данглар усещаше, че не е съвсем адекватен и че при други обстоятелства щеше да се аргументира много по-интелигентно. Но тази сутрин нямаше кураж за това.

— Трябва да ме извините, че не ви казвах всичко — каза Адамсберг на Данглар. — Но до тази сутрин нямах причина да съм сигурен в предположенията си. Не исках да ви увличам в неубедителната си интуиция, която вие щяхте да разбиете на прах с логиката си. Разсъжденията ви ми влияят, Данглар, а до тази сутрин не исках да поемам този риск. Не исках да ми повлияете, защото така щях да се отклоня от следата си.

— Следата на гнилата ябълка?

— Главно следата на кръговете. Ненавиждах тези кръгове. Особено след като Веркор-Лори потвърди, че не става дума за истинска мания. Дори изобщо за мания. Нищо в кръговете не подсказваше за натрапливост. Само приличаше на натрапливост, на общата ни представа за натрапливост. Вие например, Данглар, казахте, че човекът променя маниера си. Понякога рисува кръга наведнъж, понякога на два пъти, понякога дори чертае не кръг, а овал. Мислите ли, че маниакът би си позволил такава волност? Маниакът подрежда вселената си с точност до милиметър. Иначе няма смисъл да си маниак. Манията е измислена, за да организира света, за да му се наложи, за да овладее невъзможното, за да се защити от реалността. Такива кръгове, без дата, без място, без повод, не струват пукната пара. И овалът на улица „Бертоле“ около Делфин льо Нермор беше голямата му грешка.

— Защо? — попита Кастро. — Вижте, вижте! Ето го мъжкия, с жълтия клюн!

— Очертал бе овал, защото тротоарът беше тесен. И последният маниак не би търпял подобно нещо. Щеше да отиде на следващата улица и толкова. И след като овалът бе там, значи е трябвало да е там — по средата, между патрулиращите полицаи, на тъмна улица, удобна за убийство. Не е можел да убие Делфин на друга улица, на булеварда например. Твърде много ченгета имаше наоколо, нали ви казах, Данглар? Трябвало е да се укрие, да извърши убийството на някое сигурно място. И си е рекъл, жалко за кръга, ще бъде по-тесен. Драматичен гаф за човек, който се прави на маниак.