Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— А Рейер? Излиза ли?

— Излиза. Официално облечен към единайсет вечерта и се прибра все така елегантен, потропващ с бастуна си, в един и половина сутринта. Можех да задавам въпроси на Клеманс, тя не ме познава, но не и на Рейер. Той щеше да ме познае по гласа. Така че останах скрит и само отбелязах кога излиза и кога се прибира. Впрочем и без това нямаше да ме види, нали така?

Маржелон се засмя. Ама наистина беше тъп.

— Свържете ме с него по телефона, Маржелон.

— С Рейер?

— С Рейер, разбира се.

Шарл се изсмя, като чу гласа на Данглар, и Данглар не разбра защо.

— Чувам по радиото, че имате нови грижи, инспектор Данглар — каза Шарл. — Чудесно. И пак с мен ли се захващате? Нищо друго ли не ви хрумва?

— Къде ходихте снощи, Рейер?

— Да свалям мацки, инспекторе.

— Къде да ги сваляте?

— В „Нуво пале“.

— Някой може ли да потвърди?

— Не може! Добре знаете, че в тези нощни заведения има прекалено много хора, за да ви забележат.

— Кое ви разсмива, Рейер?

— Вие ме разсмивате! Обаждането ви ме разсмива. Милата Матилд, която не може да си държи езика зад зъбите, сподели с мен, че комисарят я посъветвал да стои мирно през нощта. Заключих, че очаквате някаква патаклама. И сметнах, че това ми дава отлична възможност да изляза.

— Но защо, за бога? Да не си мислите, че така ми улеснявате задачата?

— Не съм имал такова намерение, инспекторе. Тормозите ме от самото начало на тази история. Реших, че сега е мой ред.

— С други думи, излязохте, за да ни създавате затруднения.

— Може да се каже, да, защото така и не забърсах мацка. Радвам се да науча, че съм ви създал затруднения. Наистина се радвам, да знаете.

— Но защо? — пак попита Данглар.

— Но защото това ме крепи.

Данглар затвори ядосано. Освен Матилд Форестие никой не беше стоял мирно през нощта в къщата на улица „Патриарш“. Изпрати Маржелон да спи и реши да провери какво Делфин льо Нермор е завещала на сестра си. Два часа по-късно разбра, че всъщност няма завещание. Делфин льо Нермор не бе оставила никакъв писмен документ. Има такива дни, когато всичко върви наопаки.

Данглар закрачи из кабинета си и за пореден път си помисли, че тази скапана звезда Слънцето ще избухне след четири или пет милиарда години и че така и няма да разбере защо това избухване толкова го натъжава. Би дал живота си Слънцето да си остане цяло след пет милиарда години.

Адамсберг се върна към обяд и му предложи да отидат да обядват. Което не се случваше често.

— Лошо му се пише на византолога — рече Данглар. — Заблудил се е, или ни лъже за наследството — няма завещание. Тоест всичко остава на съпруга. Ценни книжа, хектари гора и четири сгради в Париж, без да броим къщата, в която живее. Той самият няма и стотинка. Само заплатата си на преподавател и правата от продажбата на книгите му. Представете си, че жена му е искала да се разведат. Всичко е щял да изгуби.

— Точно така е било, Данглар. Срещнах се с любовника. Онзи от снимката. Вярно е, че има гигантски размери и незначителен мозък. Освен това е тревопасен и се гордее с това.

— Вегетарианец — предположи Данглар.

— Именно, вегетарианец. Ръководи рекламна агенция с брат си, който също е тревопасен. Работили са заедно през цялата вечер до два часа през нощта. Братът потвърждава. Така че има алиби, освен ако братът не лъже. Но любовникът изглежда толкова отчаян от смъртта на Делфин. Насърчавал я е да се разведе не защото Льо Нермор му е пречел особено, а защото искал да освободи Делфин от това, което нарича тирания. Изглежда, че Огюстен-Луи продължавал да я кара да работи за него, да изчита и преписва ръкописите му, да подрежда бележките му, а Делфин не е смеела да му се противопостави. Обяснявала, че това я уреждало, че така „главата й работела“, но любовникът е сигурен, че не е било толкова безобидно и че се е бояла до смърт от мъжа си. Но вече се била почти решила да поиска развод. Или най-малкото да поговори за това с Огюстен-Луи. Не знаем дали го е направила. Във всеки случай конфликтът между двамата мъже е вън от съмнение. Любовникът не би имал нищо против да се отърве от съпруга.

— Всичко това може и да е вярно — каза Данглар.

— И аз така смятам.

— Льо Нермор няма алиби за трите нощи на убийствата. Ако е искал да се отърве от жена си, преди тя да се разбунтува, може да се е възползвал от възможността, която му е предоставял човекът с кръговете. Не е смелчага, сам ни го каза. Не си пада по риска. За да натопи маниака, извършва две случайни престъпления и така създава впечатление за серия. После убива жена си. И готово. Ченгетата издирват човека с кръговете, а него оставят на мира. След което пипва наследството.