Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— Това ли е единствената й роднина?

— Да, и тя ще я наследи. Но да наследиш сухари със стафиди и няколко банкноти в кутия от захар… Не ми се вярва братовчедката или съпругът й да заколят Мадлен Шатлен за това.

— Но ако някой е искал да използва кръга, откъде е знаел къде ще го начертаят тази нощ?

— Това е въпросът, милички. Но все някак ще му отговорим.

Данглар стана и внимателно отнесе петия, изтърсака Рьоне, в леглото му.

— Например — продължи той — новата приятелка на комисаря, Матилд Форестие, май е виждала човека с кръговете. Адамсберг ми го каза. Ето че пак успявам да произнеса името му. Добре ми се отразяват тези диалози.

— Засега повече прилича на монолог — отбеляза Едуар.

— А пък тази жена, дето познава човека с кръговете, ме тревожи — добави Данглар.

— Онзи ден каза — рече първата от близначките, — че била хубава и трагична, и дрезгава, и главозамайваща като някоя изпаднала в немилост фараонка, обаче не те тревожеше.

— Мисли, преди да говориш, момиченце. Онзи ден още никой не беше убит. Но сега си я спомням как влезе в управлението под някакъв безумен предлог, как се правеше на интересна, за да проникне у Адамсберг, как говореше каквото й дойде наум само и само да съобщи, че познава човека с кръговете. Десетина дни преди убийството, тъкмо навреме.

— Искаш да кажеш, че е била намислила да убие Мадлен и е отишла при Адамсберг, за да се направи на невинна? — каза Лиза. — Като онази жена, която пречука дядо си месец след като бе споделила с теб „предчувствията“ си? Сещаш ли се?

— Спомняш си я, а? Впрочем у нея нямаше нищо фараонско, по-скоро змийско. За малко да ни се изплъзне. Класическият номер на убийците, които телефонират, за да съобщят, че са открили труп, само малко по-усъвършенстван. Като нахлуването на Матилд в управлението. Вече я чувам как протестира: „Ама, господин комисар, щях ли да ви кажа, че следя човека с кръговете, ако имах намерение да си послужа с него, за да извърша убийство?“. Опасна, но изтънчена маневра, която би била в неин стил. Защото тя е доста изтънчена, не мислите ли?

— И е искала да убие дебелата Мадлен?

— Не — каза Арлет, — теглила е чоп и се е паднала горката Мадлен, първата от серията, която ще лепне на маниака с кръговете. Татко това има предвид.

— Може би татко наистина това има предвид — потвърди Данглар.

На другата сутрин Матилд видя Шарл Рейер на долния етаж, наведен към вратата си. Всъщност тя се попита дали не чака нея, дали не се преструва, че не намира ключалката. Обаче когато мина покрай него, той не каза нищо.

— Шарл, през ключалките ли гледате?

Шарл се изправи и обърна към нея лицето си, което изглеждаше зловещо в сумрака на стълбището.

— Вие ли, кралице Матилд, се шегувате така жестоко?

— Аз, Шарл. Изпреварвам ви. Нали знаете стария принцип: „Ако искаш мир, готви се за война“.

Шарл въздъхна.

— Добре, Матилд. В такъв случай помогнете на бедния слепец да вкара ключа в ключалката. Още не съм свикнал.

— Ето тук е — каза Матилд, насочвайки ръката му. — Готово, заключено е. Шарл, съставихте ли си мнение за ченгето, което дойде снощи?

— Не. Не слушах разговора ви, а и трябваше да развличам Клеманс. У Клеманс ми харесва това, че е пълна откачалка, а съществуването на пълни откачалки ми се отразява благотворно.

— Днес имам намерение да проследя една мъжка откачалка, която неизвестно защо се интересува от митичната ротация на слънчогледовите стъбла. Това може да ми отнеме цял ден и цяла вечер. Затова, ако нямате нищо против, бих искала да се видите с онова ченге вместо мен. На път ви е.

— Какви ги вършите, Матилд? Вече постигнахте целта си — а каква ли е тя — като ме накарахте да дойда да живея у вас. Искате да ми сменяте очите, после ми тропосвате вашата Клеманс за цяла една вечер, сега пък ме изпращате при полицай… Защо изобщо ме издирихте? Какво смятате да правите с мен?

Матилд сви рамене.

— Прекалено много въпроси задавате, Шарл. Просто се срещнахме, това е всичко. Когато не става дума за подводна биомаса, аз се поддавам на поривите си, без много да му мисля. Обаче като ви слушам сега, си казвам, че не би било зле от време на време и да му мисля. Така не бих си проваляла сутринта заради някакъв слепец в лошо настроение, в когото се препъвам, докато слизам по стълбите.

— Извинявайте, Матилд. Какво искате да кажа на Адамсберг?

Шарл се обади в службата си, за да предупреди, че ще закъснее. Искаше най-напред да отиде до управлението заради кралица Матилд, да й услужи, да й направи удоволствие. Да се опита довечера да се държи мило, да й каже, че разчита на нея, че с удоволствие й е направил услуга. Не искаше да отблъсне Матилд, това бе последното нещо, което желаеше. Искаше засега да се държи за Матилд, да не я изпуска, да се опита да не се обърне, за да я цапардоса. Да продължи да я слуша как говори каквото й дойде наум, да чува дрезгавия й глас и разказите за живота й на въжеиграч на път да си разбие мутрата, не е зле да й подари някакво бижу довечера, за да й достави удоволствие, златна брошка например, не, не златна брошка, а пиле с тарос, тя положително предпочита едно хубаво пиле с тарос, да я слуша да си говори ей така, наизуст, победоносно, да заспи вечерта, опиянен от хладкото шампанско, не бива да му сменят очите, не бива да я цапардосва, трябва да й купи едно вкусно пиле с тарос и да я напои с шампанско.