Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— Не и ако се отнася за някой друг. В такъв случай би изглеждало съвсем вероятно. Дори твърде изкусително. Този маниак, който плаче да стане плячка на правосъдието и на всичко отгоре чертае кръгове, достатъчно широки, за да поберат труп. Това би отворило апетита за убийство на доста хора.

— А каква подбуда ще открие правосъдието, ако се окаже, че жертвата е абсолютно непозната на човека с кръговете?

— Правосъдието ще реши, че става дума за безпричинно убийство, извършено от маниак.

— Но без нито един от обичайните симптоми. Как тогава „истинският“ убиец според вашата хипотеза ще е сигурен, че човекът с кръговете ще бъде осъден вместо него?

— Какво ви се върти из главата, Адамсберг?

— Нищо, госпожо, наистина нищо. Просто от самото начало усещам в тези кръгове нещо болезнено. Не знам дали авторът им е убил онази жена и може би вие сте права. Може би човекът с кръговете е само жертва. Вие умеете да разсъждавате и да вадите заключения по-добре от мен, вие сте учен. Аз не съм по дедукциите. Но това, което усещам в момента, е, че човекът с кръговете не е особено добродушен, дори да е ваше протеже.

— Но нямате никакво доказателство.

— Никакво. Но от седмици се опитвам да науча нещо за него. Смятах го за опасен още когато ограждаше клечки за уши и ролки за коса. И днес го смятам за такъв.

— Ама, велики боже, Адамсберг, вие работите съвсем на обратно! Все едно казвате, че ястието не струва просто защото ви се е повдигало още преди да седнете на масата!

— Знам.

Адамсберг изглеждаше притеснен сам от себе си, очите му бягаха към сънища или кошмари, в които Матилд не можеше да го последва.

— Елате — каза тя. — Отиваме на „Сен Жорж“. Ако имаме късмет да го видим, ще разберете защо го защитавам.

— И защо всъщност? — тъжно се усмихна Адамсберг и стана. — Не може да е съвсем лош, понеже ви е махнал с ръка?

Гледаше я с килната настрани глава, с неопределимо усукани устни и беше толкова прекрасен, че Матилд отново почувства — с този мъж животът щеше да е малко по-лек. На Шарл трябваше да се преправят очите, на Клеманс — зъбите, а на Адамсберг — всяко божие нещо по лицето. Било защото е накриво, било защото е прекалено дребно, било защото е прекалено едро. Само че Матилд би забранила да се пипа каквото и да е.

— Твърде хубав сте, Адамсберг — каза тя. — Трябвало е да станете не ченге, а курва.

— Но аз съм и курва, госпожо Форестие. Като вас.

— Значи затова ми харесвате. Но това няма да ми попречи да ви докажа, че моята интуиция за човека с кръговете не отстъпва на вашата. Внимавайте, Адамсберг, тази вечер няма да го закачате, не и в мое присъствие, обещали сте ми.

— Обещал съм, нищо няма да закачам — отвърна Адамсберг.

И си помисли, че ще се опита да не закача и Кристиан, която го чакаше гола в леглото му. Но на голо момиче не се отказва. Права беше Клеманс — имаше нещо не съвсем наред тази вечер. Впрочем у Клеманс също имаше нещо не съвсем наред. Колкото до Шарл Рейер, при него бе не просто не наред, ами пълно безредие и крещящ вътрешен хаос.

Когато се върнаха в голямата стая с аквариума, за да си вземе Матилд палтото, Шарл продължаваше да говори на Клеманс, която го слушаше със съсредоточено внимание и дърпаше от цигарата си като ученичка. Шарл тъкмо казваше:

— Баба ми умряла една вечер, след като преяла с меденки. Но истинската семейна драма настъпила на другия ден, когато заварили татко на масата да дояжда меденките.

— Хубаво — каза Клеманс. — Обаче какво да пиша на онзи шейсет и шест годишния?

— Лека нощ, пиленца — подхвърли Матилд пътьом.

Матилд вече се бе впуснала в действие, тичешком взе стълбището, после се понесе към „Сен Жорж“. Адамсберг обаче не умееше да бърза.

— Сен Жорж — подвикна му Матилд, докато се оглеждаше за такси — не беше ли убил ламята?

— Не знам — отвърна Адамсберг.

Спряха едно такси, което ги остави на „Сен Жорж“ в десет и пет.

— Чудесно — каза Матилд, — не сме закъснели.

В единайсет и половина човека със сините кръгове все още го нямаше никакъв. В краката на Адамсберг и Матилд се издигаше купчина фасове.

— Лош знак — каза Матилд. — Няма да дойде.

— Заподозрял е нещо — предположи Адамсберг.

— Заподозрял е какво? Че ще го обвинят в убийство? Това е нелепо. Нищо не доказва, че е слушал радио, нищо не доказва, че е в течение. Много добре знаете, че не излиза всяка нощ. Съвсем просто е.

— Вярно. Може би все още не знае. Или пък знае и е заподозрял нещо. Сега му е известно, че е наблюдаван, и ще промени маршрутите си. Това е сигурно. Зор ще видим, докато го открием.