Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— Как очертава кръговете? Отвътре или отвън?

— Отвън. Изведнъж спира пред някой предмет и веднага вади тебешира, сякаш предварително си знае, че това е точният предмет за тази вечер. Оглежда се, изчаква улицата да опустее, не иска да го види друг освен мен, мен явно ме търпи, не знам защо. Може би долавя, че съм в състояние да го разбера. Цялата операция му отнема към двайсет секунди. Очертава голям кръг около предмета, после кляка и пише, като през цялото време се оглежда. След това изчезва със скоростта на светлината. Пъргав е като лисугер и очевидно отработва маршрутите си. След като направи кръга, винаги успява да ми се изплъзне. Така и не можах да установя къде живее. Във всеки случай боя се, че ще направите голяма глупост, ако го арестувате.

— Не знам — каза Адамсберг. — Първо трябва да го видя. Вие как попаднахте на него?

— По най-простия начин — като го потърсих. Първо се обадих на няколко приятели журналисти, които се интересуваха от неговия случай още от началото. Те ми дадоха имената на хората, от които бяха научили за кръговете, и аз се свързах с тях. Може да ви се стори странно, че се занимавам с неща, които не ме засягат, но то е, защото не работите с риби. Когато човек прекарва толкова часове в наблюдаване на риби, си казва, че има нещо гнило, че би могъл да отдели поне толкова внимание и на човешките същества, и тях да ги понаблюдава. Така де, ще ви обясня това някой друг път. Оказа се, че почти всички свидетели бяха открили кръговете преди дванайсет и половина през нощта, никога по-късно. Тъй като човекът с кръговете кръстосваше Париж, аз си казах: добре де, значи той взема метрото и гледа да не изпусне последния влак. Така може да се предположи. Идиотско ли ви се струва? Обаче два от кръговете бяха открити в два часа през нощта близко един до друг, на Нотр Дам дьо Лорет и на Тур д’Оверн. Реших, че кръговете са очертани след последното метро. Може би оттам той е можел да се прибере пеш и значи живее някъде наоколо. Много ли е объркано дотук?

Адамсберг бавно поклати глава. Бе възхитен.

— Рекох си, че взема метрото или на „Пигал“, или на „Сен Жорж“. Четири вечери прекарах на „Пигал“ — нищо. Но през същите нощи се появиха два кръга — в Седемнайсети и Втори район, а аз не видях никого да влиза и да излиза от метрото между десет вечерта и спускането на решетките. Тогава пробвах със „Сен Жорж“. Там забелязах един дребен мъж с ръце в джобовете и сведен поглед да взема метрото към единайсет без четвърт. Видях и други, които отговаряха на това, което търсех. Но само този излезе от метрото в дванайсет и четвърт и пое по същия маршрут четири дни по-късно. Следващия понеделник — начало на транш първи, ще рече, на нова ера — отидох на „Сен Жорж“ и когато човекът се появи, го проследих. Беше вечерта на кръга около пълнителя за химикалка. Той го очерта, Адамсберг. След това го причаквах на излизане от метрото, с идеята да го проследя до дома му. Но той винаги ми се изплъзваше. А не можех да го следя непрекъснато. Не съм ченге все пак.

— Няма да ви кажа, че сте свършили фантастична работа, обаче сте свършили фантастична работа.

Адамсберг често употребяваше думата „фантастичен“.

— Вярно — потвърди Матилд. — Добре се справих, не като с Шарл Рейер.

— Всъщност той харесва ли ви?

— Зъл е като куче, истинско животно, но това не ми пречи. Уравновесява ми Клеманс, старата дама, която видяхте. Тя е добра до глупост. Понякога ти се струва, че го прави нарочно. Шарл не успя да ме предизвика, нея пък съвсем няма да успее. Това ще му е от полза, ще му притъпи зъбите.

— Между другото зъбите на Клеманс си ги бива.

— Забелязали сте значи. Като на Crucidula russula са, не като на човек. Сигурно отблъскват кандидатите й. Трябва да се преправят очите на Шарл, трябва да се преправят зъбите на Клеманс, трябва да се преправи целият свят. Ама пък колко ще е скучно после! Ако побързаме, можем да стигнем до „Сен Жорж“ в десет часа, ако това ви е идеята. Обаче казвам ви, Адамсберг, не е той. Според мен някой друг използва кръговете му. Не е невъзможно, нали?

— Този някой трябва отлично да познава навиците му.

— Аз как ги познавам.

— Да, но не го повтаряйте много-много, защото ще ви заподозрат, че онази вечер сте последвали човека с кръговете, после сте пренесли зашеметената си жертва с колата си до улица „Пиер и Мари Кюри“, където сте я заклали на място, в центъра на кръга, като сте внимавали да не излезе извън чертата. Но това изглежда нелепо, нали?