Фред Варгас - Едно незнайно място

— Обувките — внезапно каза Адамсберг, барабанейки с пръсти по илюминатора. — Не убиецът от Гарш е разтревожил Карно, а Кракорезача от Лондон. И да му се не знае, Веранк, много чифтове от тези крака са твърде стари за Церк.

— Не съм в течение на разследването — повтори Веранк.

— Имам предвид седемнайсетте стари крака, отрязани при глезените и поставени в обувките им до гробището Ижгат в Лондон. Преди десет дни.

— Кой ти каза?

— Никой. Бях там с Данглар. Ижгат принадлежи на Петър Плогойовиц. Пренесли са тялото му на този хълм, преди да построят гробището, за да го спасят от яростта на жителите на Кисилова. Стюардесата непрекъснато се връщаше към тях, явно омагьосана от шарената коса на Веранк. Лампичката над главата му хвърляше пламтяща светлина върху рижите му кичури. Стюардесата носеше всичко по два пъти — шампанското, шоколада и кърпичките за ръце.

— Един дебел мъж с пура стоеше зад събутия лорд — каза Адамсберг, след като изложи пред Веранк историята от Хайгейт колкото можа по-ясно. — Кубинецът е бил Павле, без съмнение. Той е подредил колекцията си на земята на Плогойовиц в знак на предизвикателство. И си е послужил с лорд Клайд-Фокс, за да ни я покаже.

— Защо му е било това?

— За да поемем случая. Павле явно свързва колекцията си с унищожението на рода Плогойовиц. Възползвал се е от присъствието на френските ченгета, за да пресече пътя ни, тъй като е знаел, че убийството в Гарш ще се падне на Бригадата. Нямало е как да отгатне, че Данглар ще разпознае в купа едни крака от Кисилова, може би на чичо му, може би на негов съсед, а чичото на Данглар се пада дедо на Владислав.

Веранк остави чашата си с шампанско и притвори клепачи, подчинявайки са на присъщия си рефлекс за вглъбяване.

— Все едно — рече той. — Кажи ми само какво ново носи това на Армел.

— Някои чифтове крака са били отрязани, когато Церк е бил още дете, дори кърмаче. Каквото и да си мисля за него, не вярвам племенникът ти да е рязал крака на петгодишна възраст, скрит в задните стаи на погребалните агенции.

— Не, явно не.

— И мисля, че това, за което Ема Карно се е сетила, е било обувка — добави Адамсберг, минавайки на друга мисъл, улавяйки нова риба, пореща водите му. — Обувка, която е виждала много отдавна, обувка с крак вътре, която е свързала с откритието в Ижгат, после със случилото се в Гарш. И която е свързана с нея. Ето за това, Веранк, забравихме напълно.

— За кое това? — попита Веранк, като отвори очи.

— За липсващия крак. Осемнайсетия.

Още от летището Адамсберг свика колоквиум в Бригадата — извънредно събитие за неделя вечер. Три часа по-късно всеки бе малко или повече смлял последните данни от разследването, така както бяха разказани безредно и объркано от уморения комисар. Според някои изказвания през почивката било очевадно, че комисарят е прекарал мумифицирана нощ в ледена гробница, където едва не се е задушил. Че от това чипият му нос е станал малко по-тънък, а очите му са се зареяли в още по-големи далечини. Поздравяваха Веранк, тупаха го по гърба, радваха му се. Есталер беше особено развълнуван от Весна, тривековната румена мъртва, до която Адамсберг бе прекарал нощта. Той единствен знаеше историята на Елизабет Сидал и помнеше всяка подробност от разказа на майор Данглар. Едно само не му беше ясно: защо Данте е отворил ковчега на жена си — от любов или за да си вземе стиховете. Отговорът му се менеше според деня и настроението му.

В експозето на комисаря имаше напълно непрозрачни зони, за които не изглеждаше разположен да говори. Като например необяснимото присъствие на Веранк в Кисилова. Адамсберг нямаше никакво намерение да съобщава на екипа си, че е изоставил син, наречен Церк, че този син се е появил направо от ада и вероятно е авторът на кланетата в Гарш и Пресбаум. Не каза нито дума и за двусмислените въпроси, които повдигаше случаят Вейл. И извън Данглар никой не знаеше каква опасност представлява Ема Карно. Това би принудило Адамсберг да разкаже за предателството на Мордан, а той не бе готов да го направи. Делото на девойката — Елен, ако не се лъжеше — беше след четири дни. Дин бе успял да задържи пробата цели три дни, без да си навлече дори упрек. Може би благодарение на левитацията, истинска или сънувана, с която печелеше благоразположението на колегите си.

За сметка на това Адамсберг разказа подробно за сблъсъка на родовете Павле и Плогойовиц. Тоест, за да обобщим нещата, каза Ретанкур, става дума за безмилостна война между два вампирски клана, които се унищожават един друг, като началото е поставено преди три века. И понеже вампири не съществуват, какво да прави екипът и накъде върви следствието?