Фред Варгас - Едно незнайно място

Но престоят в гробницата несъмнено го бе направил по-слаб, разтърсил бе емоционалния му свят и при мисълта, че трябва да напусне Кисилова, сърцето му определено се свиваше. Това село беше единственото място, където успяваше да запомни нови и трудно произносими думи, което за него си беше събитие.

Даница бе изпрала и изгладила бялата бродирана риза, за да си я вземе в Париж. Всички бяха там, подредени пред кръчмата, тържествени и усмихнати, Даница, Архангел, жената с количката и децата й, редовните клиенти, Вукашин, Бошко и съпругата му, която от вчерашния ден насам не го изпускаше от поглед, както и други, непознати индивиди. Влад, който грижливо бе сресал и завързал черните си коси, щеше да остане още няколко дни. Обикновено неспособен на излияния, Адамсберг ги прегърна подред, като обяви, че ще се върне — вратичу се , — че са приятели — приjателjи . Даница не можеше да реши за кого от двамата мъже ще й е по-мъчно — за танцьора или за прелъстителя, и това смекчаваше тъгата й. След като Влад произнесе едно последно „плог“, Адамсберг и Веранк се отправиха към автобуса, който щеше да ги отведе в Белград. Оттам щяха да вземат самолета и да пристигнат в Париж следобеда. Владислав им бе записал на листче фразите, които трябваше да изрекат, за да се оправят на летището. Веранк носеше платнената торба, в която Даница им бе сложила храна и напитки за два дни, и си мърмореше, докато вървеше:

— Напуска той унилите места, проклина свойта зла съдба, дарила го със спи нелюбим.

— Меркаде казва, че римите ти често са неточни.

— Прав е.

— Нещо не се връзва, Веранк.

— Естествено. Липсва им ритъм.

— Имам предвид кучешките косми. Племенникът ти е имал куче, умряло няколко седмици преди убийството в Гарш.

— Слънчоглед, кучка, която бе прибрал от улицата. Беше четвъртото му животно. На изоставените деца това им е номерът, да си взимат кучета. Какъв е проблемът с космите?

— Сравнили са ги с оставените от Слънчоглед в апартамента. Същите са.

— Същите като кои?

Автобусът потегли.

— В стаята, където е убит Водел, убиецът е сядал на кресло, облечено в кадифе. „Луи тринайсети“.

— Защо уточняваш, че е „Луи тринайсети“?

— Защото Мордан е сигурен в това. Убиецът е седял там.

— За да си отдъхне, предполагам.

— Да. Имал е фъшкии по подметките, оставил е няколко топчета тук-там.

— Колко топчета?

— Четири.

— Виждаш ли? Армел не обича конете. Падал е от кон като малък. Не е по язденето.

— Но понякога ходи на село.

— Ходи на село веднъж на два месеца при дядо си и баба си.

— Знаеш, че по някои селски пътища има фъшкии — каза Адамсберг и се намръщи. — Има ли ботуши?

— Да.

— Обува ли ги, когато се разхожда?

— Да.

Двамата мъже замълчаха и се загледаха през прозореца.

— Разправяше нещо за косми.

— Убиецът е оставил косми на креслото. Върху кадифето много се лепи. Значи е имал на задните си части и ги е донесъл от къщи. Ако предположим, че симпатичната кърпичка е взета от Церк от убиеца, същото ще важи и за кучешките косми.

— Ясно — каза Веранк мрачно.

— Не е толкова лесно да откраднеш нечия кърпичка да не говорим за кучешки косми. Как става това? Като ги събираш един по един от килима пред очите на Церк.

— Като влезеш в дома му, когато го няма.

— Проверили са това. Има код на външната врата и домофон на вратата към стълбището. Би трябвало човекът да е много близък с Церк, за да му знае кода. Да приемем, че е така. Но трябва да отвори и втората врата. После и вратата на Церк. А никоя от ключалките не е била разбита. Още по-лошо, нашият приятел Вейл и съседката отсреща твърдят, че Церк не приемал никого. Няма ли си приятелка?

— От година насам — не. Говориш за Вейл от полицията?

— Да.

— Той пък какво общо има?

— Живее в една сграда с племенника ти. Двамата добре са се разбирали. Ще речеш, че на Церк му е било забавно да общува с ченгета.

— Всъщност когато дойде да живее в Париж, аз му намерих това жилище с помощта на Вейл. Не знаех, че се виждат.

— Виждат се. И Вейл е привързан към него. Защитава го.

— Той ли ти се обади вчера сутринта, когато топлехме конското ти копито? По втория телефон?

— Да. Замесен е от самото начало. Заел се е да следи онзи там горе. Той ми даде този телефон. И той извади джипиеса от моя телефон, преди да тръгна — добави Адамсберг след кратка пауза.

— Достойна за съжаление инициатива.

— Плог — прошепна Адамсберг.

— Какво искаш да кажеш с това „плог“.