Фред Варгас - Едно незнайно място

— Как реагираше, когато ставаше дума за баща му?

— Като дете се срамуваше, като порасна, навеждаше глава.

— Може би имаме нещо положително, Веранк. Нещо по-добро от тази паднала от небето кърпичка и от новата тениска. Но всичко зависи от твоята информация.

Веранк впи поглед в Адамсберг. Каквито и да бяха някогашните му възражения и подозрения, беше се възхищавал от този тип и се надяваше на някой от спокойните му проблясъци, появяващи се в момент, когато разумът му изглежда напълно помрачен, надяваше се да открие грам злато, дори ако трябваше да прерови тонове кал.

— Има ли в рода на майка ти, сред близките ви или по-далечни роднини мъж или жена, чието има да прилича на Арнаут Павле?

Веранк изпита разочарование. Още един тон кал.

— Павле — повтори Адамсберг отчетливо. — Дори ако звучи като Павлет или като Пол, Паулус, изобщо нещо подобно. Или поне фамилно име, което да започва с Па.

— Павле. Какво е това име?

— Сръбско. Като Плогойовиц, което е било видоизменено, скрито под фамилии като Плогерщайн, Пльогенер, Плог, Плогодреску. С Плогоф не се занимавай, то е в Бретан и няма нищо общо.

— Вече ми спомена за този Плогойовиц.

— Не произнасяй много високо това име тук — каза Адамсберг и се огледа.

— Защо?

— Вече ти казах. Петър Плогойовиц е вампир, първият. И живее тук.

Адамсберг обяви това като нещо съвсем естествено, вече свикнал с вярванията в Кисилова. Загриженото лице на Веранк го изненада.

— Какво? — каза той. — Не разбираш защо трябва да говориш тихо?

— Не разбирам какво правиш. Вампир ли гониш?

— Не съвсем. Гоня потомъка на един вампир, жертва на друг вампир и тъй нататък чак до 1727 година.

Веранк бавно поклати глава.

— Знам какво правя, Веранк. Питай Архангел.

— Онзи с ключа.

— Да. Който не позволява на Плогойовиц да излезе от гроба. Гробът е в края на поляната до гората, недалеч от колибата, в която си спал. Може да си го виждал.

— Не — твърдо каза Веранк, сякаш отказваше да приеме самото съществуване на този гроб.

— Забрави Плогойовиц — каза Адамсберг и махна с ръка. — Дай да се задоволим с имената на роднините ти по майчина линия, следователно роднините на Церк. Познаваш ли ги изобщо?

— Много добре. Занимавал съм се е генеалогия. Наизуст я знам.

— Чудесно. Напиши ги на покривката. До коя година можеш да се върнеш?

— До 1766 с двайсет и седем фамилии.

— Става.

— Не е трудно да се установи. Всичките ми предшественици са се женили за хора от съседното село. Най-дръзките са се отдалечили на цели шест километра. Предполагам, че са правели секс близо до малкото мостче над Жосен.

Адамсберг скъса хартиената покривка, когато Веранк довърши списъка си, в който нямаше и следа от Павле.

— Слушай внимателно, Веранк. Убиецът на Пиер Водел-Плог и на Конрад Пльогенер е от рода на Арнаут Павле, починал през 1727 в Медведжа, недалеч от тук. Церк не е потомък на никой Павле. Така че остават две възможности за твоя племенник.

— Стига си го наричал „мой племенник“. Той е и твой син.

— Не ми се ще да казвам „моя син“. Предпочитам да казвам „твоя племенник“.

— Разбрах.

— Или твоят племенник е извършил убийствата, манипулиран от някой от рода Павле. Или убийствата са извършени от някой от рода Павле и той е оставил малката кърпичка на твоя племенник. И в двата случая трябва да открием потомъка на Арнаут Павле.

Даница постави на масата две малки чашки.

— Внимавай — каза Адамсберг. — Това е ракиjа .

— Е и?

— Опитай. Нямаше почти да умра в гробницата, ако бях имал ракиjа .

— Фроаси — произнесе Веранк с известна носталгия, представяйки си трите шишенца коняк. — И как смяташ да откриеш потомъка на Павле?

— Знаем нещо за него. Той има влияние над племенника ти и го познава достатъчно добре, за да го имитира. Помисли за някой от обкръжението му, някой заместител на бащата, когото вижда често, от когото се възхищава и страхува.

— Той е на двайсет и девет години и не знам много за живота му, откакто е в Париж.

— А майка му?

— Майка му се омъжи преди четири години и живее в Полша.

— За никого ли не се сещаш?

— Не. Теорията ти не обяснява защо, ако не е извършил убийството, се е хвалил с него пред теб.

— Напротив — каза Адамсберг, като размени ролите. — Армел се преобразява в Церк. За него това е манна небесна. Превръща се от добрия в лошия, от слабия в могъщия. Ако някой Павле го е манипулирал, той е разчитал на това. „Синът премазва бащата.“ Така ми каза. Армел е предупреден от Мордан, подчинява се и избягва. После открива вестника. Дотук съгласен ли си?