Фред Варгас - Едно незнайно място

— А на какво?

— На постоянството, на ината, на пресметливостта. Може би дори на постановката.

— Невъзможно, Мордан. Никой не може да изимитира това.

Адамсберг клекна, за да изследва пода.

— Бил е с ботуши, нали? С големи гумени ботуши?

— Така смятаме — потвърди Ламар. — Като се има предвид работата, която е имал да свърши, това изглежда добра предпазна мярка. Подметките са оставили хубави следи по килима. Може би има и малки парченца, отронени от грайферите. Кал или кой знае още какво.

Мордан измърмори „голямо бачкане“ и се премести по диагонал, като офицера, докато Адамсберг мина по три плочки — две една след друга и трета встрани, като коня.

— Върху какво е поставил трупа, за да го размаже така? — попита той. — Дори с каменарски чук е нямало нищо да постигне на килима.

— Ето тук — предположи Жюстен — има едно едва зацапано място, почти правоъгълно. Може да е от дървена или чугунена плоскост. Така е получил нещо като наковалня.

— Прекалено много материал е трябвало да пренася. Чук, трион, дръвник. И със сигурност дрехи и обувки за смяна.

— Всичко това се побира в един голям сак. Мисля, че се е преоблякъл навън, в градината зад къщата. Има следи от кръв в тревата, там, където трябва да е оставил изцапаните си дрехи.

— От време на време е сядал, за да си поеме дъх — каза Адамсберг. — Избрал е ето това кресло.

Адамсберг огледа мебелта, резбованите му подлакътници, седалката, тапицирана с розово кадифе, сега изцапана с кръв.

— Прекрасно кресло — каза той.

— Направо стил „Луи тринайсети“ — подчерта Мордан. — Не просто „прекрасно кресло“, а „Луи тринайсети“.

— Хубаво, майоре, „Луи тринайсети“ — каза Адамсберг, без да променя тона си. — И ако смятате да ни досаждате през целия ден, по-добре си отивайте. На никой не му е приятно да работи в неделя, нито да гази из тази касапница. И никой не е спал повече от вас.

Мордан отново се измести диагонално, като се отдалечи от Адамсберг. Комисарят скръсти ръце на гърба си и продължи да се взира в голямото кресло.

— Нещо като убежище за убиеца. Тук си е почивал. Наблюдавал е нанесените поражения, изпитвал е облекчение, задоволство. Или просто се е опитвал да урегулира дишането си.

— Защо казваме „убиец“? — попита педантичният Жюстен — и жена може да пренесе помощния материал, стига да не паркира много далеч.

Адамсберг решително поклати глава.

— Това е дело на мъж, замисъл на мъж. Тук няма и грам жена. Без да говорим за номера на ботушите.

— Дрехите — обади се Ретанкур, показвайки купчината, захвърлена безредно върху един стол. — Не ги е дърпал, нито ги е разкъсал. Просто ги е съблякъл, сякаш за да го сложи да си легне. И това не е обичайно.

— То е, защото не е бил обзет от ярост — каза Мордан от ъгъла на стаята, в който се бе оттеглил.

— Всичко ли е свалил?

— Всичко, освен гащите — каза Ламар.

— Не е искал да го види гол — обясни Ретанкур. — Съблякъл го е, за да не повреди триона, но не изцяло. Не му е харесвала идеята да го види гол.

— В такъв случай знаем, че убиецът не е медицинско лице — каза Ромен. — Аз, момчета, съм разсъблякъл стотици, без да ми мигне окото.

Адамсберг си бе сложил ръкавици и стискаше между пръстите си бучица пръст, паднала от ботушите.

— Ще трябва да издирим коня — каза той. — На ботушите са се залепили фъшкии.

— По какво си личи? — осведоми се Жюстен.

— По миризмата.

— Къде да търсим? — попита Ламар. — При коневъдите, в цирка, на надбягванията?

— И какво ще открием? — обади се Мордан. — Хиляди хора се навъртат около конете. А убиецът може да е стъпил върху фъшкии къде ли не, на кой да е селски път.

— Ами това вече ще означава нещо, майоре. Ще знаем, че убиецът е бил в село. В колко часа ще дойде синът?

— Трябва да е в Бригадата след по-малко от час. Казва се Пиер, като баща си.

Адамсберг протегна ръка, за да погледне двата си часовника.

— Ще изпратя екип да ви смени на обед. Ретанкур, Мордан, Ламар и Воазне застъпват дотогава. Жюстен и Есталер, вие ще се занимаете с личния му живот — сметки, тефтери, портфейли, телефони, снимки, лекарства и прочие. С кого се е виждал, кой му се е обаждал, какво е купувал, дрехи, вкусове, храна. Нищо не пропускайте, трябва да го възстановим целия. Този старец е бил не само убит, бил е унищожен. Не просто са му отнели живота, изличили са го от лицето на земята.

Образът на бялата мечка внезапно прекоси мислите му. Животното трябва да е докарало тялото на чичото горе-долу до това състояние, само дето е действало по-чисто. Нищо за отнасяне, нищо за погребване. А синът Пиер не би могъл да препарира убиеца и да го занесе на вдовицата.