Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

Започнах да разбирам защо Ферух тича подире ми. Онази вечер, когато аз станах от масата им, Бусе отиде при тях. Знаех, че правят нещо тримата, но бях забравила за „специалната“ и близка връзка на Ферух с Бусе. Значи и Ферух се беше развълнувал да разбере какво има между документите на Бусе. И той се опитваше да спаси задника си.

Веднага грабнах телефона и се обадих у тях. Вдигна Белкъс. Проведохме един безсмислен разговор. Опитах се да намеря някаква причина, за да попитам директно за Ферух. Не успях. Каквото и да кажех, Белкъс щеше да изревнува.

Попитах как е Ферух, изпратих му поздрави и затворих.

Откакто взеха касетата, нямаше вест от София и нейната банда изнудвачи. Дали бяха открили „Пасата“, който оставих на паркинга на Културния център? София не ме беше попитала за това. Ако не са го открили, защо не са по петите ми. Сюлейман намери работното ми място, по същия начин можеше да намери и дома ми, както бе открил клуба. Защо не се беше появил тук досега? Трябваше да дойде, най-малкото за да научи къде е колата му и да я вземе. С няколко едри типове, които да се справят с мен, защото сам нямаше да успее. Всъщност този Сюлейман какво искаше?

Тази нощ времето беше по-хладно от обикновено. Дори имаше и лек полъх. Не беше обичайната влажна и задушна истанбулска нощ. Не бях пуснала телевизора или музика, тишината ми се стори странна.

Лекарството ми се отрази добре, главоболието ми намаля. Взех една от преполовените книги на тоалетката, чакащи да бъдат приключени. Заспах още преди да дочета и една страница.

Днес ще погребват Бусе. Тоест ще дойде очакваната развръзка. Най-малкото ще разбера кой урежда погребението. Опитвах се да потисна любопитството си, но имаше още време. Чакането беше изнервящо.

Ако продължа да си лягам рано и да ставам рано, режимът ми ще се обърка тотално. Нощем съм жена, а денем мъж. След церемонията, ако не ми се случи нещо, трябва да легна малко и да си почина, в противен случай довечера в клуба ще бъда като парцал: торбички под очите, поглед с изтощен блясък, без кокетство, без игривост. Изцяло изкуствени смехове един след друг. Никак не ми харесва!

Взех си душ, направих си кафе, гледах телевизия, докато чаках вестника, облякох се, преоблякох се… Все още нямаше никого на вратата, нито пък ми звънеше телефонът.

Госпожа Сатъ знае, че ставам късно, и затова идва към обяд. Не обичам някой да се движи у дома, докато аз спя, а звукът на пералнята и прахосмукачката не мога да го търпя въобще. Затова обикновено, когато идва госпожа Сатъ, излизам. Прекарвам този ден по магазините, в киното или в офиса.

Но все още има много време, докато тя дойде.

Вестникът пристигна, прегледах го. Погледнах рубриките, които чета редовно. Видях снимките, докато разгръщах страниците с мода, и реших, че това, което съм облякла, е прекалено фрапантно за погребение. Трябваше да се преоблека. Но не можех да реша дали да облека мъжки или женски дрехи.

Сега, ако на погребението има много от нашите момичета, а както изглежда ще има, тогава трябва да се облека семпло, но като шикозна дама; ако ли пък е като погребение на някого от квартала, трябва да съм в мъжки дрехи.

Накрая у мен надделя желанието ми да бъда лъскава. Облякох си тъмносинята мини рокля. Без ръкави, с кръгла яка, цип отзад и леко разширена надолу къса пола. Да, дотук е семпло. Лъскава ме прави синята плетена шапка с периферия колкото чадър. Допълних облеклото си с черни очила „Гучи“ и къси сатенени ръкавици. Докато се опитвах да реша дали да сложа на шията си изкуствено цвете или два реда перли, пристигна госпожа Сатъ. Всъщност е жена с вкус. Попитах нея. Спряхме се на перлите. След като си обух и лачените обувки с нисък ток, бях вече напълно готова. Напомнях малко на моделите на Ив Сен Лоран от седемдесетте. Сетих се за звезди като Катрин Деньов във филма „Дневна красавица“, дори и Елза Мартинели и Шарлот Рамплинг. Присвих устни и позирах пред огледалото. Да! Отново приличах на Одри във филма „Как да откраднеш милион“.

— Наистина много добре изглеждате пак, господине.

Госпожа Сатъ се обръща към мен при всяка възможност с „господин“, защото е възпитана. Иначе въобще не можеше да се каже, че приличам на господин в тези дрехи.

Бях готова, но доколкото видях във вестника, имаше още време до обедната молитва. Нямаше нужда да отида рано и да се мотая наоколо.

Опитах се да повторя наум сурите, които помнех, ако евентуално се наложи да ги изрека. Отдавна не бях ги използвала и затова ги бях забравила. Не можах да довърша докрай молитвата „Фатиха“. Поисках помощ от госпожа Сатъ. Дойде, каза я два пъти на висок глас и, разбира се, си я припомних.