Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

— Става — съгласих се аз. Лицата им светнаха.

Взехме копието с нас за всеки случай и слязохме долу тримата заедно. Доближихме се до колата, в която чакаха двама души.

Ядяха дюрюм кебап 5 5 Агнешка и телешка кайма, арабска питка, зелена салата, лук, пипер, магданоз. — Бел.ред. . Не вървеше да ме наблюдават цял ден на гладен стомах. И те бяха хора, нормално бе да огладнеят и ожаднеят. Пиеха кола в кутийка. Като видяха, че се приближаваме, се постегнаха. Прозорецът беше отворен. Миризмата на лук се усещаше силно.

Започнах да обяснявам положението, но журналистката и фоторепортерът се намесваха на всяка дума и ме прекъсваха. Млъкнах и се дръпнах встрани. Бяха много ентусиазирани, можеха да разкажат и сами. Така или иначе, те бяха журналистите.

Ония в колата ги слушаха с неразбиращ поглед. Бяха от евтините преследвачи, наблюдаващи или наемни убийци. Съмнявам се, че дори знаеха за какво става въпрос. Наблюдаваха само мен, където и да отидех, веднага информираха по телефона човека, с когото бяха в контакт. Моите хора започнаха да се държат като пълни зевзеци. Започнаха от убийството на Бусе и безброй пъти споменаха името „Сюрея Еронат“. Като го чуха, тези в колата промениха позата си, по лицата им се очертаха странни усмивки. Аз се напрегнах.

Естествено, дългите обяснения не свършиха бързо, но свършиха.

— Добре, дайте тогава касетата — каза седящият на дясната седалка. — Да опитаме…

— Но касетата не е тук. У тях е. — Докато казваше това, Ахмет ме сочеше.

— Да вървим — рече онзи зад волана.

Мирисът на лук беше смесен с воня на пот.

Личеше си, че са малко глуповати. Качиха и трима ни на задната седалка. Ако решим да направим нещо, двамата отпред бяха незащитени. Не че имахме намерение да правим нещо.

Дори не казах адреса, така или иначе, знаеха къде живея.

Дадохме им касетите, които бяха у мен, взеха ги и всички заедно си тръгнаха.

Спасението не можеше да бъде толкова лесно и бързо. Ето че отново си бях у дома. В моето гнездо. Най-вероятно все още ме наблюдаваха. Така или иначе, бяха стигнали само до някаква измислена касета, а не до снимките и писмото, които търсеха.

Преди да вляза под душа, звънна телефонът. Вдигнах го. Беше София.

— Каква е пък тази касета? Откъде изникна? — каза тя.

Беше невъзможно да е стигнала до нея за толкова кратко време. Повече от невъзможно пък беше да я е изслушала.

— Едно интервю с Бусе, направено, преди да умре. В него изброява имената на всичките си познати.

— Нашите? — попита тя.

— Да — отвърнах аз.

— Защо не ми я даде преди това? Щом е била в теб? — Гласът й отново беше станал заядлив.

— Не мислех, че ще свърши работа. Нали касетите не се приемат за доказателство…

— Това го решаваме ние.

И затвори.

Честно казано, учуди ме бързината им. Беше изключителна.

След душа се опънах в леглото полумокра. Къпах се доста дълго с мисълта, че мръсотията в дома на журналистката е полепнала върху мен. Нямаше и вест за убийците на Бусе. Вероятно полицията беше включила престъплението към тези с неизвестен извършител. А аз не успях да направя нищо, нито да открия снимките, нито писмото, нито да спася незрящата майка на Бусе, нито да установя нейните убийци. Бях сама, напразно отвлечена и заплашена, а любимата ми ленена рокля беше станала на парчета. Драскотините и синините по тялото ми бяха премията от цялото премеждие.

Ако се задоволят с касетата, което въобще не ми се вярва, исках да си измия ръцете от тази работа.

В неделя вечер клубът е затворен. Тоест днес беше почивният ми ден. Все още беше светло, но аз бях страшно уморена. Исках да си направя чай с резене и да помързелувам пред телевизора. Сложих достатъчно количество вода в чайника.

Натиснах копчето на телефонния секретар, докато чаках. Имаше само едно съобщение. Бе онова съобщение, което Али ми остави, докато излизах. Върнах се в кухнята и го изслушах, докато си правех чая с резене.

— Добра неделя, аз съм Али. В офиса съм. Работя. Надявах се да ми изпратиш нещо. Но часът е почти два, след малко ще излизам. Реших да те попитам как си. Обади ми се, когато ти е удобно. Лек ден.

Не вярвах на ушите си. Не беше получил плика, който изпратих. Аз предупредих на стоянката да го занесат в 10 часа; ако съдех по това, което каза другият шофьор, Хюсеин го беше занесъл навреме. Пликът не беше стигнал до Али. Имаше нещо странно в цялата тази работа.

Веднага се обадих на Али. Мобилният телефон винаги му е под ръка. Вдигна на второто позвъняване.