Филип Джиан - Проклета въртележка

— Не, ама ти какво си въобразяваш? — излая тя с приглушен от яростта глас.

— Ами… не знам… Ако питаш мен, ожесточението ти срещу мен всъщност е сексуално.

С юмруци на ханша тя се приближи до стола ми. Вече ме удушаваше с поглед, опитваше се да ме превърне в прах. Спря се на по-малко от два метра.

— Ама кажи — просъска тя — да не би от възрастта да те спохождат подобни мисли?

— Бога ми… признавам, че не се владея както навремето.

При тези думи ръката ми се стрелна под полата й и докопа бикините й. Тя се изопна и нададе вик. Аз дръпнах силно и те останаха в ръката ми. В същото време Глория отскочи назад, като пътьом събори една ваза от масата, която се строши с трясък на пода.

От вида й разбрах, че бях отново в настъпление. Тя бе отстъпила до мивката и дишаше учестено. Ако някога въобще ме бе пожелавала в живота си, в този момент сигурно дори не си го спомняше. Излишно е да казвам, че стискаше краката си.

— Знаеш ли — рекох й спокойно, — тази история ми струва твърде скъпо. Считам, че всички проблеми трябва да бъдат разрешени.

Когато се надигнах, тя си възвърна речта и изрева:

— Не ме докосвай! По дяволите, може би си мислеше, че нищо няма да предприема? Че отново ще допусна някакъв мъж да застане между баща ми и майка ми… Сега огледа ли ме добре?

Посегнах към нея, но тя се отдръпна със скок и мина от другата страна на масата. Нещастното укрепление й вдъхна известна увереност. Погледна ме отново предизвикателно и заговори с презрение:

— Освен това не забравяй едно! Не те бях молила да идваш да ме взимаш. Тъй че не ми се жалвай!

Този път минах на свръхзвукова скорост. Хванах яката на пуловера й и я придърпах над масата.

— Запази тези тъпотии за някой друг! — прошушнах й. — Седемдесет процента от читателките ми са жени. Изглежда, че добре ги разбирам.

Не мислех да я хвана за задника, но я проснах на масата и я целунах яростно по шията. Тя нададе дивашки викове. Преди да бе забила ноктите си в ръцете ми, я хвърлих на земята.

— Ах, какъв прекрасен ден! — изревах аз, докато в падането си тя отнесе една маса и една лампа от полирано желязо.

Погледнах я похотливо и започнах трескаво да събличам пуловера си.

— Разбираш ли каква несправедливост е за мен да чета по вестниците, че чукам дъщерята на най-близкия си приятел? — казах спокойно аз, преди да изчезна в пуловера си.

Бърза като светкавица, тя успя да се възползва от кратката пауза. Хвърлих пуловера си и скочих. Тя имаше малка преднина и с чудовищен трясък вратата на банята се захлопна пред носа ми.

— За съжаление тази брава няма да устои и две жалки секунди! — рекох аз. — Не бъди глупава, скъпа!

Излязох веднага и взех стълбите четири по четири. Точно когато грабвах пожарникарската брадва, попаднах на призрака от операта.

— Всичко е наред, Маргьорит, не се безпокойте.

— А! — махна тя с ръка. — На мен нещата от живота са ми ясни!

Качих се на бегом. Подрасках по вратата.

— Трябва да ме разбереш — прошепнах аз, — заради теб загубих всичко. Тъй че няма една врата да ме спре. Знаеш го, предполагам? Надявам се да не си много изненадана от случката, сигурно си се досещала, че всичко си има граници.

С див удар забих брадвата в дървения плот. Тя нададе вик. Всичко е приказка, както би казал Джон Ървинг.

С втория удар брадвата проби вратата.

— Ти си полудял! — изкрещя тя.

— Да, всеки би полудял на мое място!

Щях да продължа усилието си, когато Маргьорит изникна зад гърба ми.

— Господи Боже мой! — въздъхна тя. — Вече ми е трудно да качвам стълбите!

Подпираше се на стената с цигарето в ръка. Добре понасяше коктейла мартини-джин за възрастта си, само изговорът й бе малко забавен.

— По дяволите! Не стойте тук! — казах й аз, докато с ръка отчупвах парче от дървото.

— И на мен ми се е случвало — рече тя, като поклащаше глава. — Щастие и безмилостни борби!

Вратата не беше от талашит и ми се наложи да се потрудя. Аз ревях, а Глория крещеше, докато онази ми пращаше колелца дим. Вече не бях толкова овладян и удрях вратата с удвоена сила. Плотът се сцепи надлъжно, но продължаваше да стои. Побеснях.

— Не се изненадвам, че пишете книги — въздъхна Маргьорит.

Тогава една част от вратата отхвръкна и падна в краката на Глория. Тя гледаше втрещена. Бях вир-вода. С един шут разкарах онова, което още беше на пътя ми. Сигурно изглеждах ужасно, защото Глория вдигна ръка пред лицето си и изпищя. Откровено казано, не бях на себе си.

Пристъпих в банята и ръмжейки, докопах Глория за шията. Притиснах я до стената. Когато се спогледахме за последно, надигнах брадвата над главата й. Тя нададе още един вик и се свлече на земята. Тогава забих брадвата в стената на десет сантиметра над главата й, и то почти до дръжката.